Етюди в проза и стих

Етюдите, които държите в ръцете си, не са нито стихосбирка, нито сборник с разкази - по-скоро торба с мостри. Нещо като дамска чанта или ергенска квартира. Опит да натъпча в едно книжно тяло по малко от всеки литературен вятър, повявал някога в душата ми. Част от стиховете са очевидно повлияни от Валери Петров, кумира на юношеството ми. В други се заигравам с форма, ритъм, език и граматика, както е модерно (ergo постмодерно) днес. В прозата има и дълги есета, и кратички „двеминутки", и груб реализъм и откровена фантасмагоричност...

Отвъд тези „технически" подробности, Етюдите са покана да поседнете на трапезата на сърцето ми, където вече са се настанили семейството ми, децата от дома, музиката, книгите, вярата, неверието, радостите и тъгите ми, множество въпроси и тук-таме някой отговор...

П.П. Забравих да се представя: Виктор Макаров, поет с китара, богослов, преводач. Роден през далечната 1975 г. С три деца и една жена. Софиянец (с татко от Петербург и майка от Мъглиж, какъв друг да бъда?)

П.П.П. Адресът ми е: vic_bg@mail.ru Пишете. Не съм добър в електронната комуникация - пристрастен съм към старомодното „аналогово" общуване на чаша чай (кафе, вино), но веднъж-дваж годишно сколасвам да отговоря и на някой имейл.