Хипноза

„Хипнозата, според проф. Лозанов, е „манипулативна комуникация при почти напълна загуба на себеконтрол".

В стиховете на Вергиния Илиева хипнотично е връщането към светлите трепети на детството. Плисък на вода пред плаха стъпка като начало на игра с вълшебни образи и призрачни сенки. Реалност или сън красив, къде всъщност е истината - това, с което ни събужда делникът, или онова, което пазим подсъзнателно от хилядолетия. Прекрасно е, когато сивият, мрачен небосклон е преборен от говор на цветя, море, звезди... Където непозната в реалността топлина от глас на Ангел с нежни спомени проговаря. По детски хипнотично, нереално, фантастично ни посреща в своя свят Вергиния Илиева.

И после, хипнозата е преживяване, а не състояние, казват психоаналитиците. Като любовен кръговрат, в който цветовете са пъстри, като шеметните промени, случващи се в песента на вятъра. Стиховете започват в бяло - бели рози, бял гълъб на прага на илюзията за чист блян, копнеж, очакване. Но любовта носи цветовете на огъня и след... сивото на вече случилото се, загубеното, безнадежно отминало. Останало преживяване, но не и състояние. Миг еротика, екстаз - игрите на една така наречена любов, която си отива, за да даде място за нещо много по-голямо, цялостно и неподвластно на реалността. Любовта като очакване, която е единствена, непреходна, разбираща, лекуваща, съпреживяваща без дълги и болезнени обяснения, просто случваща се.

С хипноза няма да полети физическото ви тяло, а духът, откривам в сайт в интернет.

И духът намира лек за болките си в смеха, в маминия сладкиш... Силата е дълбоко скрита в нас, тя е изконното ни чисто женско можене да обичаме въпреки и да продължаваме независимо... А отвъд хипнотичното да мечтаем за утрото с вяра и любов, които можем само ние със слабите си длани да даряваме.

Пътят на хипнозата чупи реалностите и конкретиката на мястото, а измеренията ѝ са космически. Пряк свидетел на „случващото" се в стиховете от последната част на стихосбирката е Луната. Тя огрява пътеката, по която вървят влюбените, тя е красивият фон на хипнотичния сън, в който всеки може да открие частица от мечтите си.

„Хипноза" е стихосбирка за чудния свят на детството, за любовта и цветовете ѝ, за еротичното, като частица от чисто човешкото щастие, за утрешния ден, който ще е уникален, прекрасен и споделен.

Имате шанс да се преоткриете в този хипнотичен сън, да се харесате и продължите по-силни и по-убедени, че пътят си стува.”

- Десислава Иванова

***

Бъди Звезда, със поглед заслепявай,

с Любов застилай Лунната пътека,

на лошото, дори за миг, „ухо не давай”!

Обичай го - човешкото в Човека!

из стихотворението „Бъди”

***

Можете да намерите също и:

Хипноза 2 (Пречистване)