В ръцете ви е сборник със събрани кратки истории на големия американски писател Марк Твен, посветени на животинското царство и мястото на човека в него. Тук ще срещнете безопашат кон, хапещи камили, куче с опашка като спуснато наполовина знаме, магарешки заек, птиците кукабу и моа, рибата орниторинхус. Ще прочетете кучешки писма и записан разговор на гарвански. И не на последно място – ще научите важни азбучни истини: че сойката е човек, колкото и читателят, бълхата, строго погледнато, не е птица, а светът може да бъде спасен, ако го ръководи кралско семейство от котки.

Всичко е така, както ни го е казал Марк Твен: „В един текст читателят намира онова, което сам е поставил между текста и огледалото на своето въображение. Може и да не си вижда ушите, но те са там.“

Както във всички книги на Марк Твен, и тук ще намерите важни неща от живота такива, каквито са.

Във всеки случай от гледна точка на този сборник те са необикновени и смешни.

Насладете им се!

***

Подбор и съставителство: Иван Атанасов

***

Самюъл Лангхорн Клемънс, станал световно известен с псевдонима си Марк Твен (1835–1910), е американски автор на разкази, пиеси, романи, есета, пътеписи.

Произхожда от стар род на преселници от Изтока, заселили се в градчето Флорида в щата Мисури (САЩ). Баща му е прокурор, впоследствие мирови съдия. Самюъл е шестото от седем деца, израснали в щат, в който робството все още е норма. В голяма част от творбите му основна тема е не друго, а робството. От детските си спомени в Мисури авторът се вдъхновява и за измисления град Сейнт Питърсбърг от знаковите му произведения „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“. Твен започва да пише едва на 16 години, когато списва статии и хумористични разкази за местния вестник „Ханибал Джърнъл“ – собственост на един от по-големите му братя. По-късно работи като печатар във Филаделфия, Ню Йорк, Сейнт Луис и др., а неутолимата му жажда за знания го прави редовен посетител в градските библиотеки, където се самообразова.

Авантюристичният дух на Клемънс си проличава не само в творбите му, но и в реалния живот – през 1859 г. получава лиценз за лоцман по река Мисисипи и работи като такъв до избухването на Гражданската война през 1861 г. Заминава с по-големия си брат за щата Невада, пътувайки с дилижанс повече от две седмици през прериите, Скалистите планини, мормонските общности… По време на въпросното пътуване получава вдъхновение и за някои по-късни свои пътеписи и разкази. В биографията на Марк Твен е и работата в сребърните мини на Вирджиния Сити, които скоро напуска и започва работа в местен вестник, където за пръв път използва добре познатия днес псевдоним Марк Твен, който взима от писателя Исая Селърс. В края на 1865 г. в нюйоркския седмичник „Сатърди Прес“ излиза и хумористичният разказ „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“, който отбелязва първия по-значителен литературен успех на Твен. Сред многобройните му творби са безспорните литературни шедьоври „Приключенията на Том Сойер“ (1876), „Принцът и просякът“ (1881) и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884).

Марк Твен се радва на близки познанства и с някои от най-изтъкнатите за епохата учени като Никола Тесла и Томас Едисон. Голяма част от спечелените от писането пари Твен инвестира в нови изобретения, които водят единствено до загуба на средства.

След като си стъпва на краката отново, през 1894 г. Самюъл Клемънс започва околосветско пътешествие, посещавайки различни краища на света, за да изнася беседи с едничката цел да се издължи на кредиторите за последните си задължения. През това време губи една от дъщерите си. Няколко години по-късно и съпругата, и още една от дъщерите му си отиват от този свят. Марк Твен умира на 21 април 1910 г. в американския щат Кънектикът.