Произходът на германските племена. Част 1: Баварците. Общ произход на баварците и българите

За първи път в превод на български изследването на Карл Фритцлер, чийто оригинал е отпечатан за първи път през 1923 г. Изданието включва превод от немски и сравнение с древните източници на българската история, както и фототипна част с оригинала на Фритцлер.

„Европейските племенни изследвания като цяло и германските в частност се основават предимно на това, което римляните и гърците казват по въпроса. Те са имали най-обширните връзки в света по онова време и следователно и най-добрите познания за него. Разбира се, разбрано в условен смисъл. Взети поотделно, знанията и на едните, и на другите са били разбираемо много несъвършени. За тях необятният, чужд север винаги оставаше забулен в една повече или по-малко гъста мъгла, през която нещата се виждаха само като сенчести очертания, а конкретните цветове само избледняваха или се размиваха. Идеите, които възникваха по този начин, винаги бяха в по-малка или по-голяма степен отдалечени от реалността. Това трябва да се вземе предвид при историческото представяне на Европейския Север. Колкото и изключително ценни да са винаги гръцките и римските сведения, те все пак първо трябва да бъдат проверени и коригирани от местните знания. Колкото и да е странно, това винаги се разбира в обратната посока. Тъй като само Рим може да бъде непогрешим, местните исторически предания се моделират по римските или, когато това е невъзможно, се изтласкват напълно настрана. Така възниква странното учение за германските народи, за които се твърди, че били сурови и диви – според френския възглед ние сме такива и днес! – и все пак представляват напълно уникален по отношение на физическата и умствената си надареност народ, с който не може да бъде сравнен никой друг. Целият пъстър свят на северните народи е бил превърнат в такива германски племена, напълно безразлични към това, което са били в действителност.

Политическата страна на тази „германска доктрина“ не е предмет на обсъждане тук. Огромните щети, които тя е нанесла на германския народ, за съжаление са твърде ясни. Но тя се е превърнала и в голям недостатък за науката, тъй като е възпрепятствала нейния свободен поглед към света на реалността. Колко много усилия са били положени, за да се съберат на едно място всички „келтски“ и „германски“ елементи, които, както се смята, могат да бъдат открити само в Западна Европа. Безпомощността на изследването да се измъкне от подобен род претегляне ще стане достатъчно ясна, когато разгледаме историята на баварските племена. Несъстоятелността на „германската доктрина“ е очевидна за окото на наблюдателния човек. На него веднага му става ясно, че новите германските племена наистина са присъединени към германския народ, но че самият този нов народ в никакъв случай не е старият германски народ. Дойч е нещо съвсем различно от германски.

Новите германци са самостоятелна раса , в която са се обединили народи с най-различен произход. „Расата“ е създадена от духа на този народ. Расата е преди всичко духовна общност. Да бъдеш напълно погълнат от духовната общност на един народ, означава да принадлежиш към самия този народ. Последвалата кръвна общност е само последица от настъпилата духовната общност. Народността на отделните племена от новите германци не идва от техния действителен или предполагаем „германски“ произход, а от факта, че те са станали носители на духа на старите германци, на неговите откровения. По този начин възниква и баварското племе. Неговият произход се крие далеч от новата му германска родина. И е трябвало да измине дълъг път, за да стигне дотам. По този път то преживява пъстра и променяща се съдба: губи стари съплеменници и се сдобива с нови, изоставя старата си етническа общност и се присъединява към нова. Докато най-накрая открил истинската си същност в новата немска народност, открил своята най-съкровена и дълбока същност, в която се потопил изцяло, за да бъде напълно и окончателно погълнат.”

- из предговора