Каталог към изложбата на трима творци от фамилия Солакови, проведена в периода 1 март - 30 април 2013 г. в Пловдив. Текстовете в каталога са на Яра Бубнова.

***

„Зрителят би могъл да разчете няколко метафори в драматургията на изложбата, построена от работи на три поколения на семейство Солакови. Очевидна е първата, поднесена от самото название - „Сантиментална изложба", логично отвеждаща към вътрешните отношения между тримата автори. В специфичната последователност,, установена в историята на изкуството, е видима втората - присъстват скулптура, рисунка, живопис, фотография, обект, пърформанс, видео, означен е един наситен речник на основни елементи, с които оперира съвременното изкуство. „Операторите" следват логиката според поколението си - формотворецът, скулпторът Митъо Солаков, концептуалният Разказвач Недко Солаков, изваждащ, съпоставящ и в крайна сметка сглобяващ частите на художествения наратив, и Наблюдателят, авторът на „видео-платната" Димитър Солаков.

Формотворчеството е разпознаваем признак на модернизма, на надеждата, че художникът е способен да създаде нещо тотално ново. Тази вяра днес остана част от миналото - вече знаем, че промяната на света се осъществява по по-сложен начин, в движение по спирали (и по тези на ДНК-то, в частност). Пресъздаването, преосмислянето, възстановяването на връзки, генерирането на различни по мащаб митологии е „дисциплината", в която изкуството сега се състезава.

Един от ключовите моменти в изложбата е мирното съжителство на минималистичен обект, подобен на конструктивистки архитектурен експеримент, а всъщност предназначен да улесни затварянето на бутилки с домашен доматен сок, с абстрактната биоморфна малка пластика, всички те работа на Митю Солаков. От тях, от номинираното като „полезно" и „прекрасно", е сплетена материята на наратива на следващия Солаков - Недко. Чрез интерпретации и реинтерпретации той отдалечава обектите от утилитарността на номинирането им, за да се концентрира върху отношенията между обект и значение, пораждащи се в експозицията. В разбиранията на Недко Солаков конструкцията на баща му израства до семеен Александрийски фар и почва да сочи път. Илюзията на всеки от нас е, че светът не се разпада на ново и старо, минало и бъдеще, че остава цял и всичко в него е от значение, намира се във връзка, която може да се прочете. В думите върху рисунките на Недко тази вяра е откровено запечатана - герои и обекти от вчера и от днес, вероятно и от предполагаемото утре, героите на бащи и синове се срещат, контактуват, заживяват. Те стават част от материята на семейното, в което всичко има своето логично място, причина и следствие.

По принцип, Наблюдателят в своята безпристрастност не задава въпроси, не се съмнява в цялостта. Светът в обектива му е какъвто е, но оттам и субективността на погледа - винаги „прикрепен" към индивида, към самия себе си. При Димитър Солаков домашният - кипящият доматен сок е червена лава на сътворението, засмукваща всичко наоколо. В нея отиват и породената от доматения сок „архитектура" на дядо му, и червеният залез над семейното гнездо в село Борики от драматичната живопис на баща му. Като „човекът мравка" под окото на прицелената към собственото му лице камера, той обикаля света, преживявайки го като непознато място, като препятствие, преодолимо, но все едно предизвикателство. Светът е същият - с доматения сок, със залеза над Борики, но видян от другата страна на планините.

„Сантиментална изложба" би трябвало да е повествование за едно семейство художници, а се превръща в коментар на отношенията между реалността в живота и изкуството, на фразата Ars longa, vita brevis.”

***

Published on the occasion of the exhibition Sentimental Show, Mityo Solakov, Nedko Solakov, Dimitar Solakov, Sariev Contemporary - Plovdiv, 1 March 2013 - 30 April 2013

„Several metaphors can be read into the dramaturgy of this exhibition of three generations of the Solakov family. The first and most obvious one is contained in the title - "Sentimental Show" - which points at the interrelationships between the three artists. The second one is suggested by the extensive vocabulary of art forms used in the exhibition - sculpture, drawing, painting, photography, objects, performance, video - a sequence which is determined by the chronology of art history. Each of the exhibition's "operators" follows the logic of his own generation: Mityo Solakov is the Creator of Forms, Nedko Solakov is the Conceptual Narrator, while Dimitar Solakov, the Observer, is the author of "video canvases".

Form creation is a recognizable feature of modernism, rooted in faith in the artist's ability to create something radically new. This belief now belongs to the past. Today we know that change in the natural world is effected in a more complex way and that it moves along spirals (specifically, the spirals of DNA). Today, the "discipline" of art is understood as the reworking, redefining and restoring of connections, as well as the generating of mythologies on various scales.

One of the key moments in this exhibition is the peaceful cohabitation of a minimalist object -which resembles a constructivist architectural experiment, but is actually a tool used in home-made tomato juice bottling - with abstract biomorphic sculpture, both by Mityo Solakov. The narrative of Nedko Solakov, in its own right, is also woven together from what is labeled "practical" and "fine" in the arts. Through interpretation and reinterpretation, Nedko produces distance between the objects, utilitarian aspect and concentrates instead on the relationship between object and meaning, generated in the exhibition. In his understanding, his father's construction is a familial Alexandrian Lighthouse, lighting the way. We would all like to believe that the world is integrated and that old and new, past and present all have meaning and are intelligibly linked together. This belief is coded in the texts in Nedko.s drawings - characters and objects from yesterday and today, and from a presumed tomorrow. These characters, created by fathers and sons, meet, communicate and come to life. They become part of the familial, where everything has its logical place, cause and effect.

Normally, an Observer is unbiased and doesn't ask questions or cast doubt on the integrity of what surrounds him. The world in his lens is as it is, but the perspective is always subjective and "attached" to the self. For Dimitar Solakov, the foaming home-made tomato juice of his ancestors becomes the red lava of creation, which engulfs everything it meets, including his grandfather's tomato juice "architecture" and the red sunset over the family home in the village of Boriki in his father's theatrical oil painting. As an Ant Guy, he travels around the world under the eye of his own camera and experiences it as an unfamiliar place, even a challenge - a surmountable, but real one. The world is the same - that of the tomato juice and the sunset over Boriki, but symbolically seen from the other side of the mountain.

As much as it is a narrative about a family of artists, "Sentimental Show" is also a commentary on the relationship between life and art, on the ancient aphorism "Ars longa, vita brevis".”

- Iara Boubnova