„Българската политическа почва“ се разполага в няколко полета – политология, история и социология. Въпреки научния ѝ характер, темата и езикът са насочени и към широката публика.

Ако авторът има някакви задачи, които трябва да реши, те могат да се сведат до две. Преди всичко да покаже, че всичко, което се случва днес има своите дълбоки корени, които се намират в българската политическа „почва“. Второто предизвикателство е да се установят кои са пластовете в „почвата“ и как те са повлияли на българската политика и общество след Освобождението. Как тази „почва“ реагира на комунистическата вълна, заляла цяла Източна Европа в средата на XX век и каква е реакцията на същата тази българска „почва“ на либералната демокрация в края на века, а и до наши дни.

За да разберем по-добре българската съдба, трябва да си дадем сметка, че България е локална проекция на глобални тенденции в културно и политическо отношение. Ние не задаваме трендовете, а ги одомашняваме. Но спецификата на тази преработка на идеи и влияния с местен привкус е следствие от многовековно формиралата се „почва“ и разберем ли нея ще можем да отговорим на много въпроси за себе си в миналото, настоящето и бъдещето. Именно на тези въпроси книгата дава задълбочен и аргументиран отговор.

***

Съдържание

С БЛАГОДАРНОСТ

УВОД

ГЛАВА ПЪРВА. ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА И ПОЛИТИЧЕСКА ПОЧВА

Парадигмата на политическата култура: историческите подходи

Субкултури и свръхкултури

Българската политическа почва: понятие, характеристика и взаимовръзки

Пластовете на българската политическа почва

Географският пласт

Балканският пласт

Православният пласт

Националният пласт

ГЛАВА ВТОРА. В ИЗТОКА

Раждането на Източна Европа

Началото - „народните демокрации"

Сталинизмът

Македонският въпрос

Културната политика

Отношението към малцинствените общности

Отношението към Църквата

Десталинизацията

Отговорът на източноевропейските държави

Източната 1968

Националният комунизъм

Румънският националкомунизъм

Тодор Живков и българският завой към национализъм

Македонският въпрос

Културната политика

Отношението към малцинствените общности

Отношението към църквата

Либералният тренд

Либерализиращата се българска младеж

Българското дисидентство

ГЛАВА ТРЕТА. В ЗАПАДА

Прогресивната политическа енергия

Пробивът в Запада

Пробивът в Изтока

Вторият пробив в Запада - 1968

Промяната в САЩ

Раждането на Новата левица

Промяната във Франция

България отново в Запада

Политическите субкултури в България

Социалистическата субкултура

Националистическата субкултура

Демократичната субкултура

Етнорелигиозната субкултура

Масовата политическа култура

Българският преход през политическите субкултури

Двуполюсният модел през 90-те години

Раждането на „месиите"

Новите (не)месии

Заключителни наблюдения върху субкултурите

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. РОЖБАТА НА ПОЧВАТА

Отношението към държавата

Егалитаризъм

Един начело

Политически персонализъм

Специфичната лоялност към хегемона

Изток или Запад?

Изток ли?

Запад ли?

Изток или Запад днес?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

***

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна. Завършва специалност „Политология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация през 2016 г., върху която стъпва и неговата първа книга „Пътят към конституцията“. Към момента е главен асистент в катедра „Политология“ на СУ. Паралелно с академичната си дейност, Димитър Ганев е част от екипа на Изследователски център „Тренд“ вече повече от 8 години и присъства редовно в българските медии като коментатор на актуалните политически събития.