Извадки от ПРЕДГОВОР към руското издание

Православието може да се мисли само "на колене", молитвено, с чувство на дълбоко смирение и собствено недостойнство пред величието на неговата тайна. Перифразирайки Тютчев, можем да кажем:

С ума не ще го разбереш,

с аршина общ не ще измериш...

Оттук и езикът на всеки "разказ" за Православието трябва да бъде съзвучен на своя тайнствен, мистичен предмет, да бъде вдъхновен от молитвата, чувството за духовна хубост и светлина, или казано накратко, да въвежда в тишината на молитвеното, безмълвното деяние.

Всичко това намираме в книгата, която имам честта да представя на читателя.

Подобно на прелюдията в музикалните творби, уводната част на книгата разкрива основните черти на Православието - тайната на Богочовечеството, определяща самото битие на Църквата, Тялото Христово, в което са призвани да се съчетаят в духовна хармония и единство редът и свободата, преданието и творчеството, послушанието и радостта.

Деленето на пет основни части се различава коренно от метода на изложение в учебниците по догматическо богословие.

Първата част, посветена на антропологията, представя съдбата на човека от началото, от райското първобитно състояние. Показан е човекът, създаден по образ Божи и призован към богоподобие; отпаднал чрез непослушанието си от богообщение и слязъл в страната на греха и смъртта, но неизгубил в тайнствените дълбини на сърцето си печата на Божия образ и носталгията по изгубения рай.

Втората част е посветена на тайната на Църквата.

Третата част - за вярата на Църквата, т.е. за догматическото учение и неговите основи в Свещеното Писание и църковното Предание

Четвъртата част, за молитвата на Църквата, ни предлага чудесен синтез на молитвения труд или дори на цялото молитвено битие на Църквата: категориите на свещеното пространство и време, храма и самия човек.

Най-сетне, петата част, посветена на есхатологията или последните времена, ни напомня, че Църквата е в света, но не от света, и че тя е изцяло обърната към бъдещото Царство, наченките на което са вложени в сегашния живот на Църквата чрез участието в тайнствата.

Последните страници - за разделението на християните - са написани с болка и дръзновение. Оставайки изцяло верен на вероучението на Православната Църква, П. Н. Евдокимов имаше опит от общуването си с инославните братя, беше "наблюдател" на Втория Ватикански събор и заемаше видно място в икуменическото движение. Той вярваше, че всеки вярващ и търсещ Христос с цялото си сърце - било то православен, католик или протестант - върви по пътя на светостта към Божия престол, защото тайната на Царството е тайна на светиите, които ще намерят в Христос и Църквата единение отвъд пределите на земните прегради.

Протопрезвитер Борис Бобрински,

декан на Парижкия богословски институт "Св. Сергий"

Павел (Пол) Николаевич Евдокимов (1901-1970) е православен богослов, професор в Свято-Сергиевския богословски институт в Париж, автор на многобройни трудове, сред които Достоевски и проблемът за злото (1942), Жената и спасението на света (1958), Тайнството на Любовта (1962), Етапи на духовния живот (1964), Богословие на красотата (1970).