Диви ябълки • Поезия и акварел

ДИВИ ЯБЪЛКИ

Върху стръмния склон

неугледни и криви,

впили корени силни

в песъчливата плът,

като пламъци греят

тези ябълки диви,

крили в пазвите зимни

своя плод уродлив

А душата човешка,

неугледна и смешна,

ний осъждаме често

на самотен живот,

без да знаем, че знак е

за любов, за надежда...

Неочаквана сладост

крие дивия плод.

За книгата

Изданието "Диви ябълки" е пръв опит за творческа симбиоза между поезията и поетиката на акварела в Добрич. Равностойното участие в него на поетесата Марина Константинова и художничката Гинка Димова е един добър пример за успешно съвместно представяне в издателското пространство.

За авторите

Марина Константинова

Родена е в Добруджа през 60-те години.

Завършва педагогика и психология в Търновския университет.

Известно време учителствува, след което работи в медиите като репортер и редактор в родния си град. Членува в Сдружението на писателите в Добрич и от 1992 г. досега издава четири книги с поезия: "Нежна гръмотевица", "Отвесно време", "С отвързани очи", "Отблясъци". Петата и книга е съвременният роман "Седемте мъже на Мария",

издание на ИК "Захари Стоянов", София.

Гинка Димова

Родена е в Добруджа през 50-те години. Завършва специалност "Изобразителни изкуства" в Търновския университет при проф. Александър Терзиев и Янаки Манасиев. Посвещава се на акварелната живопис. Членува в Дружеството на художниците "Ателие 13" в Добрич. Първата си самостоятелна изложба открива в София през 1984 г. Следват представяния в Добрич, Албена, Пловдив, Балчик, Берлин, Моймировце/Нитра/, Братислава, Серед/Словакия/, Много нейни произведения са притежание на галерии и колекции в Индия, Германия, Швейцария, Норвегия, Словакия, Чехия, Националната художествена галерия в София, галерии във Варна, Добрич и др. Известно време живее и работи в Братислава, Словакия, след което се завръща в родния си край. Понастоящем тя продължава да твори в своята област. Последната и изложба беше през 2004 г. в Добрич.