Нови екологии | New ecologies

„Какво ни заобикаля, как сме свързани и защо си взаимодействаме? „Нови екологии” е проект за един различен подход към понятието „околна среда”. Докато традиционно го свързваме с природа и опазване на биологичното разнообразие, то междувременно е получило важно развитие в посока на това да включва и антропогенни („създадени от човека”) фактори. Това най-вече проличава в употребата на понятието environment, което, за разлика от българското си съответствие, е в пъти по-широко – за това свидетелстват съвремен¬ни художествени и изложбени практики в международния арт контекст, нови образователни дисциплини като environmental humanities и environmental philosophy, но и актуални концепции и процеси в текстилното производство, хранителната индустрия, продуктовия дизайн, при съвременното градско планиране, както и, не на последно място, в рамкови условия и стратегически документи към национални и европейски финансирания.

Въпреки тези нови развития всички знаем колко широко разпространени продължават да бъдат идеализиращите представи за природата като нещо напълно „естествено”, освен това като нещо извън човешкия досег. Голяма роля за това играят литературата и изкуствата, създали романтичната картина на възвишената природа, всяваща страхопочитание и удивление. Тези представи се отразяват в широ¬ката култура, но и биват използвани от различни индустрии, като например суперхраните, синтезиращи органични екстракти, придобити обаче през сложни технологични процедури, спа центровете и заявката за „естествена” среда, туризма и промотирането на пътувания до „недокоснати плажове”, комуникацията през алгортмите на социалните мрежи с обещание за възможно най-естествен и директен контакт. Но тези примери, и още по-явно с напредването на генното инженерство, с развитието на изкуствения интелект и масивното навлизане на технологиите във всички сфери на живота, ни поставят в ситуация да се замислим какво е „естественото” и дали изобщо е възможно завръщане към или създаване на места, които да бъдат „недокоснати" от човешка ръка.

Не, това е невъзможно, а и като кауза обречено, ни казва философът Стивън Фогъл в една от най-важните книги, които съпътстваха проекта - „Да мислим като търговски център: Философия на околната среда след края на природата”. Не само защото глобалното затопляне влияе на всяко кътче на планетата, но и защото възстановяването на някакъв вид предишно природно състояние по-скоро ще създаде симулакрум, артефакт на естественост (naturalness, в книгата на стр. 3). Днес околната среда е изцяло „съградена околна среда” (build environment) и това е причината не да настояваме да възстановим нещо, а да поставим съвсем нови въпроси относно това какво ни заобикаля. Самото заглавие ни призовава към това да разбираме всяка една среда – включително тази на един търговски център, като околна среда и да я мислим спрямо взаимодействията, които се появяват в нея. В пета глава Фогъл се разхожда из City Center Mall в Охайо, отворен през 1989 г., и наблюдава въздушните течения, развитието на мухъл, потоците от хора и пътищата, които те си проправят независимо от архитектурата, за да установи колко автономно всъщност се развива сградата и как самата тя заедно с всички хора, животни, бактерии и материали формират нещо като „биотична общност” (biotic community).

Вдъхновени от тези философските наблюдения на Фогъл и други теоретици на after nature и environmental thinking и същевременно отчитащи липсата на отзвук на целия този дискурс в нашата изследователска и артистична общност, решихме вместо да се вкопчваме в представи, разделящи културното от природното, да направим опит да разберем как точно функционира една хибридна среда, какви са взаимодействията в нея, кое е в човешки контрол и кое не, какво е мястото на колективната отговорност и демократичната общност. За да навлезем в това поле, през изминалата 2023 г. поканихме артисти да се включат в серия от срещи, в които през разговор, споделяне и изследване обсъждахме перспективи към новите екологии. В последвалите месеци заменихме разделенията, твърдите идентичности и чертаенето на граници с проследяване на отношения между хора, не-хора, материали и организми. Изкуството може по непод¬ражаем начин да напипа точно тези междинни полета и отношения, които са неизречени и неназовани, които съществуват за момент, а после могат да заемат друга форма. До репрезентативния и критически художествен подход се настаниха художественото изследване и спекулативното мислене, които ни позволиха без търсене на обек¬тивна методология да влезем в разговор за други възможности и дори светове, които потенциално съществуват в нашата реалност.

В резултат на тези срещи поканените артисти създадоха индивидуални проекти, които представихме от април до август 2023 г. в три отделни части в Swimming Pool. За нас бе особено интересно да наблюдаваме как всеки артист по свой и дори спрямо вече съществуващата си практика неочакван начин подходи към темата за екологиите.”

- Виктория Драганова, из книгата

***

Съдържание

УВОД

Виктория Драганова. Защо нови екологии

РАЗГОВОР

Космотехника. Увод в спекулативната екология

ПОЕЗИЯ

Димитър Кенаров. Климатични промени

Част 1.

Невена Екимова. Първите десетина живота обикновено са кофти

РАЗГОВОР: Вени Кожухарова. Интегриран подход към екологията

РАЗГОВОР: Мирослава Попова, Владимир Иванов. Екология и изкуство - нови модели

ПОЕЗИЯ: Димитър Кенаров. Ерул

Част 2.

Марина Генова. Къде живеем

Седрик ван Парис. Шествие

Мартин Атанасов. Между дивата трева

РАЗГОВОР: Андреа Попйорданова, Франческа Кастанети. Нито град, нито градина

ПОЕЗИЯ: Димитър Кенаров. Колодрум под карантина

Част 3.

Мария Налбантова. София гранд канал

Елена Назърова. Светилище

Били Матеева. Важни клечки

ЕСЕ: Екатерина Ангелова. Боклукът в планината и парадоксът на понятието „природа”

ПОЕЗИЯ: Димитър Кенаров. По канала

Индекс снимки

Биографии

***

Изданието е двуезично - на български и английски език / Bilingual edition - in Bulgarian and in English