Пътища от огън

Това е книга за войната, любовта и учителите. Войната вътре в човека и извън него. Войната като клада и въпрос, като изпитание и съдба, като последен шанс да поемем по пътя към доброто и Бога.

Любовта във всичките ? човешки проявления – семейна, приятелска и романтична. Любов към родната земя и своите, любовта като път за израстване.

Учител във всеки аспект и проявление на тази дума – буквален, духовен, житейски.

Главният герой бяга от войната в търсене на дом и мир. По пътищата му на изгнаник го очакват драматични обрати и срещи със странни противоречиви хора, които преобръщат съдбата му, предизвикват го да преосмисли себе си и собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла. Пред очите му се разкрива непознат свят, а неочакваната му среща с любовта го провокира да надскочи предразсъдъците си, границите на кръвта, догмите и вярванията си. Младият мъж осъзнава, че войната винаги задава големи въпроси и те не могат да имат малки отговори. Това е книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.

***

„Как да живеем с другите?

Различни. Вярващи. Безпътни.

Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем?

Да им помогнем по Пътя.

Новият роман на Мария Лалева „Пътища от огън“ навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения.

Зона на търпимост и вглеждане в другия.

Роман, който говори за нас днес – кои сме?

Човеци ли сме?

Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите.

Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати.

След успеха на предишните два романа „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“ Мария Лалева рискува.

Тя провокира читателите си да открият лимитите на собствената си чувствителност и толерантност към другите.“

– Георги Тошев