„Ангел Петров Горанов (1858—1924), с псевдоним Бойчо, е потомък на видния баташки Хаджигорев род.

Баща му Петър Горанов (1829—1925) е действително „най-развитий човек помежду съотечествениците (съселяните) си и ... на времето и мястото си най-учений. Надарен с природна дарба, умност, честност, безкористност, съобразителност, силна впечатлителност, интелигентни прояви и произходящ от благародни родителе”. Делегат е на местния революционен комитет в събранието в Оборище, водач на Априлското въстание в Батак, един от строителите на освободена България. По желание на населението е погребан в двора на историческата църква „Света Неделя” в Батак.

Майка му Марга Горанова е дещеря на Ангел Кавлаков, загинал трагично с цялото си семейство в жестоката борба против османското робство. Прегърнала идеите на съпруга си, заедно с тримата си сина, тя следва неотклонно неговия труден, героичен и обществено полезен път.

Ангел Горанов успява да изпълни неосъществения младежки стремеж на баща си — да учи и да отдаде силите си и квалификацията си в служба на своя изстрадал народ. Като ученик в VI клас на Пловдивското мъжко училище той става секретар на въстаническия военен съвет в Батак. Взел активно участие в подготовката и извършването на въстанието, изживял възвишените му трепети и опиянението, както и последвалите ги ужаси, той успява да ги предаде по неповторим начин за бъдните поколения.

Завършил право в Русия, Ангел Горанов се отдава на правната практика. Отначало е съдия в Пещера, по-късно адвокат в Карнобат, откъдето през 1884 г. се прехвърля в Бургас. Утвърдил се като юрист, той започва да се проявява и като прогресивен общественик и публицист, мемоарист и писател. А. Горанов развива усилена дейност срещу Берлинския конгрес и неговия заробващ договор, за съединението на Източна Румелия с Княжеството, включвайки се в развихрилите се политически борби на страната на русофилите.

На тези цели служи и основаният от него седмичен „Бургаски вестник”, който излиза в 7 броя през 1885 г. Непримиримостта към злополучните за България клаузи на Берлинския договор, теглилата на македонските българи, Съединението, верността към братята освободители не слизат от неговите страници. Поради това някои го смятат за душа на бунта на русофилите през октомври 1866 г. в Бургаския гарнизон.

Принуден да емигрира, Горанов прекарва две години в Русия, където учат двамата му по-малки братя: Иван и Димитър. Първият специализира по-късно при известните учени И. П. Павлов и В. Бехтерев и става първият български невролог. Вторият взема участие в боевете на опълчението при Стара Загора и става офицер на руска служба. В Русия А. Горанов задълбочава познанията си в областта на правото. Там замисля и историческия си очерк за въстанието в Батак, споделяйки тази идея с братята си.

Завърнал се в България той продължава адвокатската си практика и обществената си дейност. Избиран е няколко пъти за народен представител, включително и във Великото народно събрание през 1911 г.

Насърчаван и подпомаган от Драган Манчов, А. Горанов издава книгата си „Въстанието и клането в Батак” (1892). Както сочат някои данни той имал и подготвен ръкопис на трагедия на същата тема, чиято съдба е неизвестна. Автор е и на един от първите наши романи — „Жертви на предразсъдъка” (1895), на три учебника по отечествена география, на множество статии и дописки в наши и руски периодични издания.

За „Въстанието и клането в Батак” още през 1892 г. се появяват положителните отзиви на видния възрожденец, действителен член на БАН Марко Балабанов и на народния поет Иван Вазов.

...

Висока оценка на книгата на Бойчо дава военният историк Йордан Венедиков. „Това съчинение, пише той, е от същата епоха и от същия тип, както и съчинението на Захари Стоянов, с тази разлика, че в него е погледнато по-сериозно и хуморът е заменен с трагизъм.” Това се потвърждава и от включването ѝ в сборника „Април 1876. Спомени (1976)”, в който на двамата автори е отделено еднакво място.

Посветена на величаво събитие, написана с непринудена простота, събрала в богата и жива картина история, поминък, бит, нрави, обичаи и душевност, възторга от свободата и ужасите на геноцида, книгата на Бойчо свидетелствува, че свободата на България се ражда през кръв и пожари. Издадена преди един век, тя и досега си остава най-ценният и цялостен първоизточник на въстанието в Батак, находка за по-нататъшни изследвания, размисли и обобщения.”

- из предговора

***

Съдържание

I.Предварителни бележки

II.Приготовления

III.Въстание

IV.Нападение и браненье

V.Клането въ долния край

VI.Друга измама, предаванье и друго кланье

VII.Ангелъ Кавлака

VIII.Кланье въ селото

IX.Ужаси въ училището „Св. св. Кирилъ и Методий”