Красивото чудовище

"Книгата „Красивото чудовище", jSbt*' ^ като своеобразен диалог с душата, може добре да се опише през една кратка „поема в проза" на Шарл Бодлер, която започва по следния начин: „Животът е болница, в която всеки пациент е обладан от мисълта да си смени леглото. Един иска да лежи по-близо до печката, друг мисли, че ще се оправи, ако е по-близо до прозореца46. Всяка патология като че ли се отключва със смяна на местата, с едно разместване. Всяко лечение вероятно предполага същото. Нещо не си е на мястото. Нещо липсва от мястото. Нещо търси място и заема повече, отколкото му се полага. За нещо няма място. Лечението се оказва вечно наместване на преместеното, на изместеното или на заместеното.

Но какво става с личностната идентичност, когато тя бъде изместена? Къде отива съвестта след своята смърт? Къде се „мести" душата, след като е загубила най-верните си съюзници? Па кой премълчан и мъртъв от самота остров на паметта страда „обсз-местеното"? В чие съзнание травмите, маскирани като характер, бавно подменят действителността със сцената на нарцистичния театър? Това са все въпроси, на които книгата „Красивото чудовище" търси отговори. Идейните хоризонти в текста строят психоаналитична поетика на травмата, пишат анамнезата на души, които са предали себе си. Лекът е една вечна благодарност, едно признато предателство, прошка и завръщане, осъзнаване на чудовищното в красотата и на красотата в чудовищното и на учудващото множество от общи „места" помежду им. И накрая всичко си идва на мястото.

Дори и котките."

- Кристина Ясенова, филолог