Бог е любов. Житие на една свята грешница (тайният незавършен роман на Ваня Петкова)

Написан между 1977 и 1989 г., „Бог е Любов“ е невижданият и незавършен роман на Ваня Петкова, базиран на реални събития от живота на голямата ни поетеса, който бе открит в архивите на дома ѝ.

В това „житие на една свята грешница“ ще се потопите дълбоко в душевността на авторката, докосвайки се до темите за човешките взаимоотношения, страховете, приятелството и любовта, за свободата и обществения плен, описани с голямо майсторство от бунтарката на българската литература.

С този роман – „Бог е любов“ – за пръв път българският читател се докосва до една откровена история, много сходна с истинския живот на най-космополитната ни поетеса, чийто бурен житейски път внезапно приключва през 2009 г., но продължава посредством неповторимото ѝ творчество и до днес.

***

„Предварително зная, че това искрено, кърваво писание няма да бъде публикувано тук, а може би ще бъде един ден, но това бе причината да не оформя тази писмена рана, символично наречена книга или дневник, през тези 20 години.“

– Ваня Петкова, 1989 г.

***

Психиатърката Олга Житска присъства на концерт на известната певица Нина Котленко – събитие, което ще промени живота ѝ завинаги. Омаяна от харизмата на певицата, тя мечтае да се запознаят и да разбере повече за нея, отвъд фасадата на славата и слуховете в медиите. След месеци на неуспешни опити да я открие случайността най-накрая ги среща и те се сприятеляват.

Олга успява да спечели доверието на Нина, която доброволно ѝ поверява личния си дневник. Дневник, който разкрива разтърсваща житейска история, каквато Олга, въпреки професионалния си опит на психолог, дори не е подозирала, че е възможна.

Както казва самата тя: „Дневникът на Нина Котленко беше съдба! Когато го научих почти наизуст и реших да ѝ го върна, нямах психически сили да ѝ го връча лично. Издебнах момента, когато я нямаше у дома, и в специален пакет го предадох с поръчение на Алисия. … Почти веднага след това заминах извън страната…“.

***

Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София, в семейство на емигранти от Царска Русия и Гърция. Автор на 36 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски.

Между 1968 и 1970 г. е на дипломатическа служба в културния отдел на Българското посолство в Судан, а от 1974 до 1978 г. в Хавана, Куба, където защитава докторска дисертация по латиноамериканска култура и изкуство. През 1983 г. става единствената поетеса в света, изнесла три авторски рецитала по време на полет в самолет, за което е предложена за рекордите на Гинес.

Ваня Петкова, Елисавета Багряна и Блага Димитрова са единствените български поетеси, влезли в Световната трансконтинентална енциклопедия за жените поетеси и писатели през 1991 г.

Носителка е на Националната литературна награда „Георги Джагаров“, на почетния знак „Печат на цар Симеон Велики“ и на званието „Обединител на култури“. През 2011 г. БАН вписва името ѝ в Голямата енциклопедия България сред най-влиятелните личности в историята на страната.