В развитието на българската археологическа геофизика се забелязва една интересна особеност. По обективни и субективни причини, първоначалните усилия са насочени основно към проучването на тракийските надгробни могили. Водещ при тяхното проучване е електросъпротивителният метод. Благодарение на коректните геофизични прогнози са открити редица емблематични паметници на тракийската археология като: гробниците в Гинина могила и могила 13 от некропола при с. Свещари, гробниците и богатите гробове в Малката могила, Голямата Арсеналка, Светицата, Зарева и Биньова могила от некропола при Шипка – Шейново и др. Резултатите от над 20-годишния натрупан опит е синтезиран в дисертацията на автора на настоящото изследване, посветена на проучванията на тракийските надгробни могили. В годините след нейното публикуване, отново по обективни и субективни причини, могилите остават на заден план, като драстично се увеличава броят на проучените с геофизични методи селищни обекти. При тях основният прилаган метод е геомагнитният, но допълнен в редица случаи с възможностите, предлагани от различните варианти на електросъпротивителния. Настоящата публикация е резултат от повече от десетгодишни изследвания и съдържа една представителна извадка от проведените от автора комплексни геофизични проучвания на археологически обекти. В представената монография стремежът е текстът да бъде колкото е възможно подостъпен и лек за възприемане. Ето защо в изложението са избегнати излишните теоретични и технически подробности. Текстът няма за цел да дава дефиниция и да обяснява абсолютно всички физически термини. Предполага се, че читателят е запознат с някои от вече многобройните общи трудове върху археологическата геофизика или публикации на автора, където на тях е отделено полагаемото им се място. Поради същата причина не са разглеждани и теоретичните основи и възможности за приложение в археологията на други геофизични методи. Основната цел е да се демонстрира потенциалът на прилаганата комплексна методика и качеството на получените резултатите. В редица случаи не е правена подробна археологическа интерпретация на данните от геофизичните проучвания, тъй като тя е предмет на съвсем различни съвместни публикации, изискващи много по-обстойни изследвания (включително сондажи и разкопки), в които значителна роля имат самите археолози.

***

Съдържание

Предговор

Благодарности

1.ВЪВЕДЕНИЕ

2.МАГНИТОПРОУЧВАНЕ

2.1.Принципи

2.2.Видове магнитометри

2.3.Методика

2.3.1.Апаратура

2.3.2. Мрежа на измерване

2.3.3.Обработка на данните