България. Френска хроника (1841-1913)

Третото издание на „България. Френска хроника” обхваща моменти от историята ни между 1841 и 1913 г., отразени в издавания в Париж седмичник „Илюстрасион”. Статиите и илюстрациите дават доволно обективен и безпристрастен външен поглед върху събития, за оценката на които и днес има различни мнения, даже сред нас. Трудно е да наречеш робството „присъствие”, когато видиш набитите на кол глави, окованите във вериги българи или зверствата на башибозука. Няма как да отречеш и ролята на Руся за Освобождението, след като проследиш хода на войната и то според френски, не руски източници.

Новото в това разширено и допълнено издание са непредставени досега статии, репортажи и илюстрации за периода от Сръбско-българската до Междусъюзническата война.

След победата си над Сърбия през 1885 г. България навлиза в период на бурно развитие.Възкръснала от пепелищата на робството, само за 30-ина години тя се превръща в първостепенна военна и стопанска сила на Балканите. С нея се съобразяват всичките ѝ съседи, ухажват я големите европейски държави. При първото си официално посещение във Франция княз Фердинанд е посрещан с небивали почести. президентът на Франция ходи с него на лов в Компиен, собственикът на военните заводи Шнайдер - Крюзо, го развежда четири дни из цеховете да си избере оръжия. Погледнато от Париж като че цяла Европа следи какво става и как се развива България. Още по-триумфална е втората визита на Фердинанд - президентът и правителството го посрещат на гарата, кортежът преминава по Шан-з-Елизе, ограден сдвоен шпалир от войници. Конни надбягвания, галаспектакъл в Операта и, разбира се, военни демонстрации и маневри. Всичко, само и само България да се откъсне от германската орбита.

„Илюстрасион” изследва стопанския възход на страната, спира се на убийството на Стамболов, разказва за събитията през 1887 г, за княза и двора. Особено подробно следи бунтовете в останалите под турска власт български земи и отразява широко Илинденско-Преображенското въстание. „Смята се, че то ще обхване почти цялото българско население на Македония”, пишат френските наблюдатели и заключават: „Сърцето на българите в България бие с това на българите, които са от другата страна на границата.”.