Непримирима. Лирика

Почакай, слънце!

Почакай, слънце,

аз не съм готова за следващата нощ -

денят ми не е свършен още!

Не се преборих с съвестта си,

за да ѝ давам право на почивка.

Току-що се научих да говоря

със камъните и дърветата

и още не запълних своя ден

със мъдростта им,

а ти ме караш да си лягам

и си отиваш тъй спокойно

и тържествено

с огреяните върхове на Витоша,

със подновените от багрите

на залеза селца,

с илюзии за утрешния ден!

Почакай, дай ми време

да разбера как може да се спи

във тоя разтревожен свят,

когато е безсънието съвест,

а съвестта е ден?

Почакай, слънце!