Въпроси към "Славното време" и днешния ден (информационна притурка към "Славното време", Никола Даскалов)

„Ние, старите муцуни, както ласкаво ни наричаше отец Камен Бараков, трудно догонваме скоростта, с която се променя светът. И не е за чудене - бяхме прекарали целия си съзнателен живот в павилиона с криви огледала - т.н. социалистически лагер. Бяхме деформирани в начина на възприемане на събитията, в резултата от тяхната оценка, а оттам - в последващите решения. Когато съм писал за славното време, голяма част от младежта притежаваше добрата комбинация от прилично познаване на червения кошмар и младежкия стремеж към възприемане на новото. Днес този стремеж е запазен, но липсва познаването на червената мътилка. Как да се различи тогава прикритата измама, в почти всички послания на примамливо наименовани червени комунистически метастази? Как да се постигне мечтаното и жизнено необходимо единство на т.н. десни хора и политически организации?

Изкушавам се да коментирам и модната тема за експертно правителство - едва ли не панацея за решаване на всички проблеми на България. Това е претоплена храна, за която онези, които ни я сервират, пропускат да кажат кога точно е сготвена. А това е станало след 19 май, 1934 г., със забраната на всички политически партии и прокламирането на т.н. режим на националния елит. Да не забравяме, че 10-годишният период, в който действа този режим (наречен от комунистите и техните ортаци монархо-фашистски) поставя България начело в Балканския полуостров. По онова време обаче подобни правителства се съставят от човек, постигнал държавната си позиция не в услуга на някакви Решетников и Нинова, а по конституционен ред, което го прави във висша степен независим. И нима е трудно да осъзнаем днес какво натвориха - в рамките само на три години - служебните правителства, за които подтекстово ни се внушаваше, че са едва ли не каймакът на нашия елит. Националният...”

- Н. Ласкалов

***

Можете да намерите също и:

Славното време