Мехмед, червената бандана и снежинката
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- Жанет 45
- Преводач
- Русанка Ляпова
- Народност
- босненска
- Година
- 2025
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 208
- ISBN
- 9786191869398
За книгата
Избор на критиката за най-добър роман на 2018 г. на територията на Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия и Черна гора
„Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей.”
– Пол Остър
„[Мехмединович пише] за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. „Мехмед, червената бандана и снежинката“ е книга, с която започва и завършва историята на литературата.”
– Миленко Йергович
„Страшна и прекрасна книга, великолепнa в прославата на писането и възвишенa в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като читател.”
– Владимир Арсениевич
„Роман, който с формата си сякаш ни помага да усетим рехавостта на самата памет. Болезнено трогателна книга за любовта, бащинството, брака, но преди всичко за правото на живот – поне на този, който имаме зад себе си, който искаме да опазим в спомените си.”
– Ивица Иванишевич
„Спокоен и съзерцателен, с меланхоличен хумор и нестихваща жажда за красота. Семездин Мехмединович се заема с вечното изследване на паметта на изгнаника, като се опитва да примири съдбовните травми от миналото със склонността на времето да ги заличава. „Помненето и забравянето стоят едно до друго, съставени са от една и съща субстанция.“ Тази субстанция, каквато и да е всъщност, пулсира в благородството и великодушието на това литературно произведение.”
– Сам Сакс, The Wall Street Journal
„Вълнуваща медитация върху това какво означава да скърбиш за хора, които са все още живи, и места, които все още съществуват – но вече не са такива, каквито са били някога.”
– Eмили Бурак, Alma