Другият. Обектът. Времето (сборник със статии)

„Настоящият сборник включва текстове на проф. Ален Вание, които са били публикувани между 1993 и 2021 г. в различни сборници и периодични издания или представяни като доклади и експозета по различни поводи. Това наложи цялостна преработка на системата за библиографско рефериране, тъй като стандартите за цитиране на оригиналните публикации се оказаха несъвместими.

Всички цитирани източници, които съществуват в превод на български език, са предадени по този превод и обособени в отделен библиографски списък на финала на сборника. Всички цитирани източници, които не съществуват в превод на български език, са преведи според дадения от автора цитат на френски език. Последното се отнася и до източници, чиито оригинали са на други езици (немски, английски), с оглед запазване на кохерент-ността на съответния авторов текст. В някои редки случаи на цитиране източник не е посочен, тъй като такъв липсва в оригинала.

Поради сложната ситуация с публикациите на семинарите на Жак Лакан, някои от които авторът цитира по спомен или в непубликувана версия, се наложи да определим за тях два различни реферативни стила. Първият се отнася до цитатите от семинари, притежаващи официална публикация по времето на създаването на съответната статия. Такива семинари са цитирани стандартно и са включени в общата библиография на края на сборника. Онези семинари, които Вание цитира по неофициални източници, са реферирани с помощта на името (Lacan), последвано от пореден номер на семинара и датата на съответния сеанс. Справка за номерацията на семинарите, заглавията им и годините им на провеждане може да се направи в списъка, приложен в края на настоящия сборник. По редица съображения се отказваме от систематичен превод на всички заглавия на семинарите.

Думи, явяващи се в настоящия сборник на чужд език (английски, немски) и в курсив, са дадени на чужд език в оригинала. Някои думи са дадени на френски в квадратни скоби [ ] - те обозначават понятия, чийто фонетичен облик е от решаващо значение за съответния аргумент. Ето защо успоредно с превода им читателят може да направи сравнение с оригинала.

Бележките под линия по правило са на автора. Когато принадлежат на преводача, това е указано специално.”

- из бележката на редактора

„Трябва, за да перифразирам Валшер Бенямин, да се събудим от онова, което е било съществуването на родителите ни, на психоаналитичните ни родители. Преносът към трудовете, без съмнение, е необходим, но също така поставянето под въпрос на тези трудове, а не критиката им в тесния смисъл на думата, е онова, което предизвиква всяка практика, което е движение по изоставяне на този пренос и съответно продуктивно условие на психоанализата в смисъла на отношението към Фройд, предложено от Лакан. При все това, тази позиция е деликатна, тъй като ние знаем, че също както страстното придържане към определени догми притъ-пява слуха, така и противопоставянето в стремежа да не бъдеш балама [non-dupe], желанието за неповторимост е също толкова примамливо. Тези два полюса са два капана, от които Фройд е искал да предпази психоанализата. Те не само я ограничават по негативен начин, но парадоксално имат позитивна функция, тъй като и двата съответстват на нещо специфично в самото движение на психоанализата, и това, към което сме приканени, е по-скоро едно открояване на напрежение между тях.”

- Ален Вание

***

Проф. Ален Вание е психиатър и психоаналитик, професор в Университета Париж Дидро или Париж VII, понастоящем част от Университета Париж Сите. Той е основател и дългогодишен ръководител на „Изследователския център психоанализа, медицина и общество”. Преподавател в Националното висше училище за изящни изкуства в Париж.

Един от първите френски аналитици, ангажирали се дългосрочно с каузата на психоанализата и формирането на психоаналитици в България. Изнасял е публични лекции пред широката българска аудитория в СУ „Св. Климент Охридски” и в НХА София: „Психоанализа, изкуство, образи” (2015 г.), „Това, което остава” (2016 г.), „Чертата. Изкуството на далечния изток, психоанализата и съвременното изкуство” (2017 г.), „Май 68-а в Париж” (2018 г.). Автор на над 250 статии и три монографии, като на български език е публикувана неговата книга „Лакан" (Лик, 2000 г.).