Българската трагедия - от Мармара до Морава. Мемоари на един български управител 1912-1918

Д-р Иван Димитров Строгов е един от най-будните, прогресивни и дейни публицисти и общественици в България в началото и средата на миналия век. Мемоарите му „Българската трагедия - от Мармара до Морава“, които отразяват исторически събития и срещи с личности, завладяват с автентичния си стил и богат речник.

Роден през 1878 г. в Кюстендил, Иван Стпрогов завършва Педагогическото училите в Лом, а през 1899 г. - философия в Женева. Завръща се в родния си град и става окръжен управител (1899-1900 г.). Учителства в гимназиите в Тулча, Ловеч и Битоля. По-късно завършва право и дипломация в Берн, Швейцария.

Публикува стихове и статии в списание „Ново време“, включително и статия против княз Фердинанд I, заради което е арестуванн и осъден за „обида на Височайша особа“. Поддържа тесни контакти с Пейо Яворов, подкрепя македоно-одринското революционно движение. Издава списание „Свято дело“, вестниците „Политика“ (1905-1906 г.) и „Сговор“ (1909-1910 г.)

През Балканската война (1912-1913 г.) Иван Строгов е назначен за окръжен управител на Галиполския и Родоския окръг със седалище Родосто. През Първата световна война (1915-1918 г.) е окръжен управител в Ниш и Враня. Поради конфликт с военните власти е уволнен и изпратен в армията като войник.

По време на управленето на БЗНС (1920-1923 г.) Иван Строгов е български пълномощен министър в Будапеща. През 1924-1926 г. живее в Париж, където води активна публицистична дейност, пише статии срещу режима на Александър Цанков. Заедно с Ромен Ролан организира в зала „Ваграм“ протестен митинг срещу безчинствата на правителството. През 1926 г. изнася сказка на тема „Македония не е сръбска“ и по искане на сръбския посланик в Париж Сполайкович френското правителство го екстрадира в България. До края на живота си работи като адвокат в София.

***

„Книгата, която държите в ръцете си, е исторически и личен мемоар на моя дядо, д-р Иван Димитров Строгов – виден общественик, политик и публицист в първата четвърт на миналия век.

В продължение на десетилетия съхранявах ръкописа му в малък кожен куфар, пренасяйки го от от къща в къща и от град в град. Сега, към края на моя живот, от предградията на Вашингтон и обратно към България, този ръкопис излиза на бял свят.

„Българската трагедия – от Мармара до Морава“ излиза във време, когато нови войни и политически размирици бушуват близо и далеч от България. Препрочитам книгата със смесени чувства.

Езикът и ерудицията на Иван Строгов са все така завладяващи. Описанията на битки, поражения и житейски неволи са все така натъжаващи. Но чувствата, които ме завладяват най-силно, са на гордост и надежда.

Надявам се читателите на мемоара да извлекат сила, мъдрост и ново разбиране за неизбежната връзка на националната ни история с личния живот на всеки от нас. Дано прекият допир с историята да вдъхне патриотизъм и толерантност у всеки от нас, като ни убеди, че и преди години сме имали дух и искрена вяра в България. Аз имам тази вяра сега, както дядо ми я е имал преди повече от 100 години.“

- Зина Димитрова Строгова Черкелова