Писма от Париж

„В тази книга се представят напълно непознати досега над 150 писма на Любомир Пипков, писани до родителите му Панайот и Натя Пипкови по време на неговото следване в Париж в периода от 10 октомври 1926 г. до 27 август 1932 г.

Писмата, част от личния архив на композитора, съхраняван в неговия дом, ми бяха предоставени през пролетта на тази година от дъщерята на Любомир Пипков Яна Пипкова и неговата внучка Ани Вълчанова. Изказвам им своята сърдечна благодарност. Тези документи представляват изключително ценен информационен масив, който осветлява и разширява представата за ранния творчески период на композитора. Снимките в книгата са също от личния архив на Любомир Пипков и повечето от тях се публикуват за първи път.

За съжаление в този архивен фонд са запазени само няколко писма от неговите родители, главно от баща му до Любомир Пипков. Вероятно повечето от тези писма са се загубили при пренасянето на багажа му от Париж след края на следването. Поради незначителния им брой те не влизат в това издание, но в писмата на самия Любомир Пипков се съдържат данни за кореспонденцията между него и родителите му.

Писмата са разпределени неравно през отделните години. Съвсем естествено количествено те преобладават в началния етап - през 1926 година (от октомври до декември) Пипков е написал 20 писма, през цялата 1927 година писмата са 64, през 1928 година -29. През първите месеци Пипков буквално пише през няколко дни - само през октомври 1926 са изпратени шест писма. Очевидно е, че той държи да сподели със своите родители първите си впечатления от Париж, приемането му в класа на Дюка, работата му по композиция и пиано, но и битовите проблеми, които го съпътстват неизменно през следването - търсенето на квартира, осигуряването на средства за издръжката му и трудния въпрос за получаването на стипендия.

През следващите години числото на писмата намалява, защото тогава Пипков се завръща в родината си няколко пъти, а и поради все по-интензивната му композиторска и изпълнителска работа, която му оставя малко време за писане. Ето защо за 1929 г. има само 18 писма, за 1930 г. - 9, а за 1931 и 1932 - по 6.

Почти всички писма са датирани, а при липса на датировка са използвани датите от пощенското клеймо на пликовете към съответните писма. Част от писмата са общи до двамата му родители, други са само до баща му, а трети - само до майка му.

Какво ново познание за Пипков разкриват писмата от Париж? Те съдържат непознати досега факти за замисъла и процеса на създаване на произведенията от парижките години на Пипков. В тях се разкриват подробно естетическите възгледи на младия музикант, дава се информация за контактите му с български музиканти и интелектуалци, които са учили или пребивавали тогава в Париж (Иван Камбуров, Панчо Владигеров, Добри Христов, Донка Куртева, Камен Попдимитров, Никола Абаджиев, Асен Карастоянов, Лиляна Д. Христова, Илия Петров, Пенчо Георгиев, Иван Табаков и други). Писмата разкриват впечатленията на Пипков от музикалния живот в Париж през тези години - за различни концерти и спектакли, оценките му за значими съвременни композитори (Дюка, Дебюси, Д'Енди, Равел, Стравински, Шьонберг, Хин-демит, Онегер и други) и изпълнители (Корто, Чампи, Рубинщайн, Хоровиц, Рислер, Фридман, Годовски, Кусевицки, Хуберман, Крайслер, Хайфец и други), както и за негови творчески изяви в Париж. Детайлно може да се проследи учебният процес на Любомир Пипков и спецификата на неговите занимания в часовете при Пол Дюка, Надя Буланже и Ивон Лефебюр. Важни и непознати досега са оценките му за музиката на Добри Христов, Панчо Владигеров, както и на неговия баща Панайот Пипков.”

- Юлиан Куюмджиев - съставител, из предговора

***

Да се подражава на класиците - безсилно би било. Времената са били други, а с това и естетиката - друга. Може ли да се пишат Mozart-овски чисти мелодии, така просто и съвършено почувствани? Или романтизмът да се предъвква, след като Weber; Mendelssohn и Chopin са създали съвършенство.

Трябва да се търси път. Аз не зная навреме ли дохаждам до това разбиране. Мисля, че навреме. В нашата народна музика ако намеря извора, който мнозина музиканти са намерили?

14 ноември 1927

Аз вярвам в еволюцията! В развоя на нещата - в после-дователността на събитията. А аз сам не мога в изкуството си да не бъда човек на новото време. На положителното от новото време - физиономичното и дълбокото модерното (не капризното, маниерното, модното!). Обаче сега не мисля повече така.

Моят напредък е общ - макар и бавно, аз търся да се свържа в себе си. Да се създам хармоничен. Единност в идеите ми във всички области. Може би е рано да приказвам това, но то ще бъде!

13 март 1928

Изобщо това, на което и сам аз се радвам, е, че в работите ми проличават качества, присъщи на съвременната модерна музика. Домогвам се до един много индивидуален израз и в основата - само като характер - родното.

21 февруари 1929