Аз и МиГ-23

ЕПИЛОГ

Модерното общество наложи рационализиране на житейската история. Появи се стандартната (авто)биография - СУ: роден, учил, работил... Човек по един или друг начин сам изгражда своя разказ в привидно логична линейна последователност. Въпрос на виждане.

В същото време паметта е хаотична. В нея едновременно съществуват близки и далечни моменти. Разделените от времето ситуации започват да се преплитат, получава се "изместване" на спомена, изтриване на фактите. Изчезват имена, дати, обстоятелства и на тяхно място идват други. Остава усещането за преживяното - емоцията, болката, страстта.

Една автобиографична книга, каквато е тази, няма претенциите да реконструира историята, защото в 250-300 страници не могат обективно да бъдат вместени 50 години живот. Разказът възкресява нещата така, както са почувствани, така както са останали в сърцето ми.

В книгата по една или друга причина не попаднаха доста хора, места и събития, като основното ограничение бе и избраната перспектива - призмата на фанара на МиГ-23.

Исках да включа повече за живота ми в Габровница, когато живеех със семейството си в авиоградчето и след това - в непрекъснатите ми ежемесечни командировки. Исках да мога да разкажа за всички мои близки и приятели, защото без тях животът ми би бил празен. Но може би ще го направя в друга форма, на друго място. Защото в стандартната ми автобиография се появи о.з., но човекът остава. Защото животът, дори на земята, а не във въздуха, продължава.