На лов за глигани - 2. Разкази

Сборник с разкази от Пеню Неделчев. „Глиганите са навсякъде около нас, дори и... в самите нас” - убеждава ни авторът в междуредията. Може би има право...

***

Наближаваше първи април - празникът на добричкото авиационно поделение. И в тия времена на младите се гласуваше доверие, а когато ставаше дума за празнично дежурство, гласуването беше с две ръце. Аз и моят колега Григор Мамаров бяхме удостоени да срещнем празника на дежурната стоянка. Вързажения? - Никакви. То и никой не ни попита...

Решихме да се изкъпем. Събрахме си бельото в сухарната торба и се озовахме в Горната баня. От полети и дежурства не ни оставаше свободно време и отдавна не бяхме посещавали този „културен институт" на града. С припрени действия свалихме дрехите си и открили свободно коритце в къпалнята, седнахме и започнахме да се обливаме с гореща вода. Имах чувството, че целият се разтварям, че ставам друг човек - добър и всеоп-рощаващ. Като ни дойде редът, телякът - мургав атлет, препасан само с парче от чаршаф - пристигна и с усърдие започна да изтрива гърба на Григор. По едно време го попита:

- Бате, ти офицер?

- Да-а! - отговори с достойнство той и току се сепна и ми прошепна озадачен:

- Бре, този по какво позна - по стойката ли, по що ли?

- Попитай го - отговорих му с поглед аз.

- Приятел, ти откъде позна?

- Много кир бе, бате...

- из книгата

***

текстПеню Неделчев е роден в село Ломци, община Попово. Инженер, офицер от запаса. Тридесет години е служил в летищата на Добруджа и София. Сътрудник на военните издания. Разказите от сборника „На лов за глигани" са изповед на автора за преживени приключения по ловните полета и съпричастието му към човешки съдби на събратя по оръжие.