„Шейсетгодишнината на старозагорския поет Пенчо Пенчев е ознаменувана със седмата му стихосбирка „Различен”. Книгата включва избрани творби от предходните издания на автора и нови стихове, плод на творческа зрелост и виталност. Несъмнено Пенчо Пенчев се утвърди като емоционално-мисловен създател на любовна лирика. Съчетаването на дълбока чувствителност и темперамент със силна, до болезненост и аналитичност, рецепция за личното пространство на съвременника дава възможност на твореца да изповядва не само собствените си радости и тревоги, но и да намира път към микрокосмоса на отношенията между мъжа и жената.

Както в предходната книга „Така те помня”, събрала творби, вдъхновени от дълбините и висините на най-светлите копнежи за нежност, красота и взаимност, така и в новата си книга авторът е верен на своята стилистика, на класическия стих. Това е и едно продължение на българската поетическа традиция, изискващо творческа самодисциплина и майсторство.

Изисква се и смелост да наречеш книгата си „Различен” и в едноименното стихотворение да откроиш кое те прави различен от другите. Слава Богу, тук не става дума за полова или политическа ориентация. Тук става дума за конфликтите между духовността и нискочелието, честната бедност и престъпното богатство, всеотдайната любов и консуматорския нагон...

Това търсене на хармония в интимния свят е мотивирано и от убеждението, че пълноценния личен живот е път към едно по-добро общество, път към взаимност и щастие. Ето как любовната лирика може да бъде и социално значима.

Дързостта на автора да разкрие до край чувствата си към любимата жена е извор на вдъхновение и път към изстрадване на възможността да се живее пълноценно и витално в емоционалния свят на привличането и трайните интимни спомени.

Стихотворенията в тази книга са кратки и недвусмислени, те са израз на окрилящи пориви в любовта и на изпепеляващи терзания, когато тя е невъзможна. Мотивите за срещи и раздели, за мимолетни или неувяхващи страсти, за неочаквани превратности в личния свят на мъжа и жената събуждат оная непрестанна жажда на човека, която осмисля живота му чрез вярата в истинската и безсмъртна любов”

- Димитър Христов, из предговора

***

РАЗЛИЧЕН

Не меря ръст с големите поети.

Самотник съм, отшелник, единак.

Сам се научих да редя куплети -

да съм, що-годе, с пишещите в крак.

Не съм си изградил лице и име,

частица съм от пишеща тълпа.

Парнас за мен е сън, недостижим е,

химера и бленувана мечта.

Далеч от мен са „стъпки”, „амфибрахий”,

а също и „хорей”, и „ямб”, „дактил”,

каквото ми излиза от душата,

това на листа съм пресътворил.

Не съм участвал в поетични школи,

израснах в недодялана среда,

не съм зависим, никого не молих -

за щастие или за зла беда.

На прима виста пиша стиховете

в откраднат от съня среднощен час.

Различен съм от другите поети.

Различността - това е моя A3.

***

Пенчо Пенчев е роден на 27 февруари 1965 г. в Стара Загора. Израснал е в село Християново, област Стара Загора. Учил е в СПТУ по строителство, във ВТУ „Св. се. Кирил и Методий” - Начална училищна педагогика и Специална педагогика е Тракийския университет. Има шест издадени книги: „Другият в нас” (1998), „Насаме със себе си” (2000), „Невъзвратимост” (2019), „Твоето име” (2021), „Така те помня” (2022) и едно двуезично издание в превод на турски език (2023). Негови творби са публикувани във в-к „Литературен глас” и в списание „Птици в нощта”, в електронното издание „Литературен свят” в списание „Пламък”, в местния печат, в списание „Съвременно изкуство” Република Турция, във Faktor.bg, в списание „Южно утро”, в антологии и алманаси. Живее в Стара Загора.