Търновската конституция в светлината на балканския конституционализъм от XIX век

Книгата „Търновската конституция в светлината на балканския конституционализъм от XIX век” проследява обстойно зараждането и развитието на конституционализма в балканските страни от края на XVIII и през XIX век. Предложен е цялостен сравнителноисторически и сравнителноправен анализ на Търновската конституция и конституциите на Гърция, Румъния и Сърбия от същия период.

Изследването се основава на задълбочено проучване и позоваване на самите конституционни текстове в техните преводи на български език. На редица места сравненията включват и други, по-ранни балкански и западноевропейски конституции, както и Конституцията на САЩ. Крайният изследователски резултат е една нова концепция за влиянието на балканските конституции от XIX век върху Търновската конституция, за нейните силни и слаби страни, интерпретирани в контекста на балканския конституционализъм.

***

Съдържание

Балканските народи и модерният конституционализъм

Проучвания по темата у нас и в чужбина

Модерният конститузионализъм на балканите през XIX век (до 1878 г.)

• Конституциите на Йонийските острови - най-ранните конституции на Балканите

- Конституцията "Ушаков"

- Византийската конституция от 1800 г.

- Пътят към Конституцията от 1803 г.

- Британският протекторат и Конституцията от 1817 г.

• Гръцките конституции от XIX век

- Конституционните проекти на Ригас Велестинлис

- Първите гръцки републикански конституции от 20-те години на XIX век

- Преходът към монархическия държавен модел

- Конституцията от 1844 г.

- Конституцията от 1864 г.

• Румънският конституционализъм през XIX век

- Ранни прояви на конституционализма в Дунавските княжества

- Органическите регламенти от 1831 и 1832 г.

- Идеи и проекти за конституционно управление от края на 30-те до средата на 60-те години на XIX век

- Румънската Конституция от 1866 г.

• Борба за конституция и парламентарно управление в Сърбия

- Началото на сръбския конституционализъм

- Сретенският устав от 1835 г.

- Турският устав от 1838 г.

- Опити за дерогиране на Турския устав

- Наместническият устав от 1869 г.

• Опити за установяване на конституционно управление в Османската империя

- Танзиматът и идеите за конституционно управление

- Конституцията от 1876 г.

- Съдбата на Османската конституция от 1876 г.

- Основни изводи

Българският конституционализъм през Възраждането и Търновската конституция. Обща характеристика на проблема

• Програми и проекти за устройство и управление на българската държава от втората половина на 60-те години на XIX век

- Мемоарът на ТЦБК от 1867 г.

- Проектът на Добродетелната дружина от 1867 г.

- Прошението на Добродетелната дружина от януари 1869 г.

• Програми и проекти за държавно устройство и управление на България след Априлското въстание от 1876 г.

- Нов подем на идеи, програми и проекти след Априлското въстание

- "По политическата програма" и "Програмата от Х." от октомври 1876 г.

- Програмата в списание "Руский мир"

- Проектът "Bulgarie" на Тодор Бурмов

- План за организация на България, или проектът "Скайлър - Церетелев"

- Проект за организация на България на граф Игнатиев

- Политическа програма на Българския народен събор, свикан от БЦБО

- Политическата програма на Централния комитет в Русе и Програмата на българските искания

"Желанията на българите" на Тодор Бурмов и в архива на Форин офис

Проектът "Желанията на българската нация"

Проектът "Солсбъри"

Условията за подписване на мира на граф Игнатиев

Проект за Органически правилник на Цариградската конференция

Програма за възстановяване на българската държава

Отражение на доосвобожденските проекти за държавно устройство и управление на България в Търновската конституция и Органическия устав на Източна Румелия

Основни изводи

Сравнителноправен анализ на Търновската конституция с другите Балкански конституции

• Обща постановка на въпроса

- Проблемът за влиянието на балканските конституции върху Търновската конституция

- Първоизточници на външните влияния в Търновската конституция

- Сравнителен структурен анализ на балканските конституции

• Монархическият институт

- Конституционна форма на управление на българската държава според Търновската конституция

- Конституиране

- Регентство, настойничество, наместничество и упълномощено лице

-->Регентство

-->Настойничество

-->Наместничество

-->Упълномощено лице

- Правомощия на монарха

• Народното представителство

- Видове народно представителство

- Конституиране

- Конституционен статус, лични права и отговорности на народните представители

- Правомощия на ОНС

- Свикване и организация на работата на народното представителство

- Велико Народно събрание

• Изпълнителната власт

- Кратка предистория, конституиране, структура и състав на министерския институт

- Правомощия

- Министерската отговорност

- Други ограничения на изпълнителната власт

• Права и свободи на гражданите. Църква и религия

- Източници на идеята за конституционна регламентация на правата и свободите на гражданите

- Основни права и свободи на гражданите в балканските конституции

- Църквата и религията

• Съдебна власт

- Въпросът за съдебната власт в ранните конституции

- Уредба на съдебната власт в балканските конституции

• Територия и местно управление

- Териториалният въпрос и конституцията

- Държавната територия и местното управление в балканските конституции

• Войска и държавни символи

- Традиции в конституционната уредба на войската

- Войската в конституциите на балканските страни

- Държавните символи в балканските конституции

• Ревизия на конституцията

- Теоретични аспекти на проблема за ревизията на конституцията

- Европейската традиция за конституционна ревизия от края на XVIII и началото на XIX в.

- Ревизията на конституцията в балканските държави

- Основни изводи

Заключение

Сравнителна таблица на някои разпоредби на Търновската конституция, френската Конституция от 1791 г. и белгийската Конституция от 1831 г.

Сравнителна таблица на някои разпоредби в белгийската Конституция от 1831 г. и другите балкански конституции, които липсват в Търновската конституция

Резюме на английски език

***

Доц. д-р Костадин Паев е преподавател по „История на българската държава и право” в Югозападния университет „Неофит Рилски”. Научните му интереси и проучвания са насочени главно към историята на средновековното българско и византийско право, модерния конституционализъм на Балканите, както и към методологическите проблеми на преподаването на историята на държавата и правото. Авторът е основател и главен редактор на списание „Studia Iuridico-Historica”.