Хореографски подходи и жанрови преобразявания в балети от класическия репертоар

Изданието разглежда възможностите за превод от литературен първоизточник в балетно произведение; от музикална в балетна творба; от балетна в друга балетна творба. Целта е да се потърсят взаимовръзките между сюжет - музика - хореография и, след като се проследи как се изменя смисълът на произведението при последвали трансформации на сюжета, на авторската музика и на утвърдената дотогава хореография, да се отличат най-често срещани хореографски подходи и как те влияят върху жанровото определяне на творбата.

***

Съдържание

НАМЕРЕНИЯ

Класически танц, класически балет и класически репертоар?

Модерен танц, модерен балет и съвременен репертоар?

И някои уточнения

Глава I. ВРЪЗКИ С ЛИТЕРАТУРАТА И С ДРАМАТИЧНИЯ ТЕАТЪР

Въведение

А/. Под влияние на литературни първоизточници

1.„Бахчисарайски фонтан99 — поема, драма или балет?

„Бахчисарайски фонтан" — на Александър Пушкин и на Ростислав Захаров

2.„Ромео и Жулиета" от Шекспир и балетните интерпретации

Трагедията на Шекспир и прочитът на либретисти и композитор .

„Ромео и Жулиета" на Прокофиев — Лавровски

„Ромео и Жулиета" в музиката на Ламберт, Берлиоз, Чайковски и в хореографските решения на Бронислава Нижинска и Морис Бежар

„Уестсайдска история" на Бърстейн — Робинс

Б/. Преходът литературни първоизточници — оперни либрета — балетни творби

1.„А щастието беше тъй възможно, тъй близко" — в роман, опера, балет

„Евгений Онегин" — на Александър Пушкин и на Пьотр Чайковски

Операта на Пьотр Чайковски и балетът на Джон Кранко

2.За опасната любов и предупреждението иАко аз те обичам — пази се ти"

Кармен в представите на Проспер Мериме и на Жорж Бизе

„Кармен" в решенията на Ролан Пти, Карлос Саура и Антонио Гадес, Алберто Алонсо, Матс Ек

Версии, отдалечаващи се от новелата на Мериме

„The Car Man" на Матю Борн

„Саг Man" на Иржи Килиан

„Вариант К" на Стоян Георгиев

3. Как Дамата с камелиите от безпътна се превърна в улично цвете

Романът „Дамата с камелиите" от Александър Дюма-син

„Травиата" от Джузепе Верди

„Дамата с камелиите" на Пиер Лакот

„Улично цвете" (по „Травиата") на Мариана Крънчева

„Дамата с камелиите" на Джон Ноймайер

Заключение

Глава II. ВРЪЗКИ С МУЗИКАЛНИТЕ ФОРМИ

Въведение

1.Вариация и монолог

Вариация от „Дон Кихот" на Минкус — Петипа

„Умиращият лебед" на Сен-Санс — Фокин

2.Тема с вариации

„Тема с вариации" на Чайковски — Баланчин

„Болеро" от Морис Равел

„Болеро" на Морис Бежар

„Болеро" на Маргарита Арнаудова

3.Сюита

Grand pas de quatre на Жул Перо

„Шопениана" на Михаил Фокин ........

4.Сонатна форма (Сонатно алегро) . „Половецки танци" на Бородин — Фокин

„Ленинградска симфония" на Шостакович — Белски

5. Сонатно-симфоничен цикъл

Идеята за танцсимфония и нейните реализации

„Величието на мирозданието" на Лопухов (по Симфония № 4 от Бетовен)

„Симфония in D" на Иржи Килиан (по Симфония № 101 от Хайдн)

„Серенада" на Чайкоиски — Баланчин

Глава III. РОМАНТИЧНИ СЮЖЕТИ И РАЗЛИЧИЯ В ПРОЧИТА

Въведение

1.Предшественици на същинския балетен романтизъм

"Зле опазеното момиче" на Жан Добервал

"Прометей" на Салваторе Вигано

2.„Силфида" като начало (и предпоставен край) на романтичния балет

„Силфида" на Филип Тальони

„Силфида" на Август Бурнонвил

3.За трансформациите на „Жизел", или чия любов се оказва измамена?

Промени в тълкуванията

Съвременен прочит на Матс Ек

„Жизел" на Асен Манолов и „Защо сега?" (по „Жизел") на Анна Пампулова

4.Класически прочит на романтичните сюжети. „Сънищата" на Петипа

„Дон Кихот"

„Баядерка"

„Раймонда"

5.„Спящата красавица" — приказка без край

Следващи промени

Съвременен прочит на Матс Ек

6.„Леишникотрошачката" в опит да съчетае Кофман и Чайковски

Хореографски решения на Лев Иванов, Александър Горски, Феодор Лопухов, Василий Вайнонен, Игор Белски, Юрий Григорович, Ролан Пти

Съвременен прочит на Морис Бежар

7.За имитацията в „Лебедово езеро"

Следващи промени в постановките на Александър Горски, Агрипина Ваганова, Феодор Лопухов, Константин Сергеев, Владимир Бурмейстер, Юрий Григорович

Съвременното решение на Матс Ек

Нов прочит на Матю Борн

Заключение

ПОСЛЕСЛОВ ИЛИ ДОКЪДЕ СТИГНАХМЕ?

I.Тенденции

А/. Между театъра и музиката

Б/. Между чистия и действения танц

В/. Между подходи и зависимости

Г/. Периоди и жанрови разграничения

II.Посоки

Постмодерен балет

Тотален театър

Преход към виртуална реалност

III.Докъде стигнахме?