Къде отиваш, човечество?

Човечеството не може да живее без прогнози за бъдещето. Въз основа на тях се съставят планове за действия. Без планове не само обществото, но и едно семейство трябва да живее „ден за ден”. Краткосрочните прогнози (например обикновеният маркетинг) много често се потвърждават, а дългосрочните - никога. Например в прогнозите от 1946 няма и намек за появата на компютрите, космическите полети и дори за изобретяването на химикалката. Въпреки използуването на научни методи. Причина за това е намесата на неотчетени, често случайни фактори, които се оказват решаващи. Въпреки постоянните си провали, футуролозите, и не само те, продължават да правят прогнози. Даже когато не се сбъдват, те определят посоката на мислене и очакванията на хората.

Обикновено прогнозите се правят на базата на настоящето - действуващите сега закони и тенденции се екстраполират извън интервала от време на доказаната им валидност; ако сегашните закономерности се запазят, прогнозите се сбъдват; ако се появят нови, неотчетени или случайни фактори, прогнозите се провалят.

Въпреки несигурността на прогнозите, в днешната динамична и объркана епоха, изправяща хората пред много неизвестни, се налага да се постави въпросът:

„Накъде вървиш, човечество?”