Гаврил Кръстевич - фототипно издание

Фототипно издание по повод 200-годишнината от рождението и 120 години от смъртта на Гаврил Кръстевич

Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БИД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 в „Цариградски вестник" Кръстевич взема отношение и към спора с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в българските училища.

Гаврил Кръстевич е водеща фигура в борбата за създаване и на другото българско учреждение предхождащо Българската държава - Екзархията. През 1850 г. изпълнявайки мисия в Света гора, успява да освободи Иларион Макариополски, заточен за 5 г. е Атон заради прошенията му за самостоятелна българска църква до високата порта и да го върне със себе си в Цариград. Двамата с Кръстевич се познават от по-рано, но от този момент започва общата им борба за самостоятелна българска църква. Дело на Кръстевич са проектът на Екзархийския устав и проектът на окончателния ферман на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870 г. с който Екзархията се създава.

Положителна е и ролята му в Съединението на Източна Румелия с Княжество България - предварително известен, генерал-губернаторът Кръстевич, блокира опита на телеграфиста да повика турски войски в провинцията. Знаменателни са думите му „Съединение, нека е Съединение! И аз съм българин. Ако аз губя всичко, то нека поне целият народ да спечели”.