Манифестът "Догма 95". Рефлексии към най-новото българско кино

Първите асоциации в съзнанието ни при споменаването на Догма 95 включват имената на датски режисьори, които в края на 90-те години на XX и в началото на новия век въздигат в норма десет правила, по смисъла на които личността на режисьора „потъва" за сметка на екипния принцип, устремен в създаването на нова кинореалност, отличаваща се в техническия си наратив, а оттам и в изграждането на специфичен кинематографичен език.

Филмите от Догма 95 се открояват, те са заснети така, че техният стил се помни. Догма 95 предизвиква промяна във визуален и идеен аспект - и днес режисьорите, чиито имена се свързват с експеримента Догма 95, са любопитен, примамлив остров за критиката, за фестивалната публика и за почитателите на киното.

***

Съдържание

Увод

Глава I. Манифестите и теорията за кино

Глава II. Великолепната „Догма 95" четворка - общ преглед

Пионерите

Лapc фон Триер - колекционерът на чудовища

Томас Винтерберг - за киното като морален експеримент

Сьорен Краг-Якобсен - ветеранът

Кристиан Левринг - енигматичният догматик

Оке Сандгрен - герой между мечтите и сътресенията

Жените режисьори в „Догма 95"

Сериалите в творческия път на режисьорите от „Догма 95"

Глава III. „Догма 95" и най-новото българско кино. Рефлексии-референции-отражения

„Урок" (2014)

„Безбог" (2016)

„Ирина" (2018)

„Жените наистина плачат" (2021)

„Уроци по немски" (2021), „Безветрие" (2024)

„Добрият шофьор" (2023)

Вместо заключение

Библиография