Особености на българския социализъм

„Върнете ми държавата.“ Култовата реплика на внука на Тодор Живков – Тодор Иванов Славков, по време на участието му в реалити шоуто „Биг Брадър“, успя в началото да ме ядоса. Когато поразмислих, стигнах до извода, че човекът е прав – средностатистическият българин при комунистическото управление не беше гражданин, а поданик, следователно държавата не беше негова. Тя беше на Партията, на хората, които олицетворяваха системата и контролираха обществото, на внука на Тодор Живков. Това изказване на наследника на Първия – в същността си банална подигравка с нацията ни – ме мотивира да си припомня и да опиша впечатленията си от времето на комунистическото управление.

Видяно от очите ми и усетено в емоциите ми от около 1965 година до ноември 1989 година. Това са мои виждания и разсъждения, които почиват върху исторически факти, статистика и документи, допълнени от натрупания ми опит като историк и гражданин (поданик) на България. Въпросът за правилната оценка от българското общество за управлението на Комунистическата партия през периода 1944 – 1989 година е особено важен за българската история. Изпълнен с митове и легенди, силно повлиян от неуспехите на прехода и „затворените“ български и съветски архиви, той продължава да разделя българското общество, стимулира емиграцията („Какво да правя тук, където не може да се търси промяна“) и е основна пречка за намиране на обща националнообединителна идея. България (заедно със Сърбия) се оказва държавата, в която носталгията по комунистическата диктатура е най-силна в Европа – според официалните допитвания на различни родни и европейски социологически агенции всеки трети българин изказва съжаление за рухването на социалистическата система (няма друга държава, която след 1989 г. да е издигнала паметник на своя диктатор).

За причините, довели до края на комунизма, се обвиняват знайни и незнайни наши и чуждестранни персонажи и организации, без да се преценяват настъпилите дълбоки промени в обществото като един неизбежен национален и световен процес. Информацията за това колко е бил прекрасен животът от 50-те до края на 80-те години на миналия век продължава да се предава от поколение на поколение в много семейства, подпомогната от недостатъчно реформираната образователна система и част от медиите. ”

- от автора

***

Ангел Цураков е роден на 26 юни 1959 г. в гр. София. Завършва средно образование в 14. ЕСПУ „Проф. д-р Асен Златаров", София. През 1984 г. завършва магистратура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" в гр. Велико Търново с професионална квалификаиия специалист историк и учител по история. Зашитава професионална квалификация по география и икономика в СУ „Св. Климент Охридски", София. Работи като сътрудник в Централния държавен исторически архив, журналист и редактор в сп. „Отечество" и сп. „Български дневник", преподавател в сферата на средното образование в България и Чешката република.

Гост-лектор по теми, свързани с българската наиионална история, в Карловия университет, Чехия. От 1980 г. активно сътрудничи на различни периодични издания в България - сп. „Общество и право", „Отечество", „Сигнал", „Български дневник", в. „Орбита", „Народна младеж", „Стандарт", „Епоха", „Де-мокраиия". Има публикации в български периодични издания в Чешката република. През 1996 г. издателство „Гея Либрис" публикува първата му книга - „Правителствата на България - 1879 - 1913 г.". През следващите две десетилетия в сътрудничество с издателствата „Д-р Петър Берон", „Труд" и „Изток-Запад" публикува книгите: „Българските правителства - 1913- 1944 г.", „Българските правителства - 1944 - 1954 г.", „Политици, процеси, атентати", „Енциклопедия на правителствата на България - 1879 - 2001 г.", „Енциклопедия на правителствата на България - 1879 - 2005 г.", „Енциклопедичен справочник на Народното събрание на България - 1879 - 2003 г.", „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България - 1879 - 2008 г.", „Управляващите политически партии в България - 1878 - 2010 г,", „Дневникът на Джапунови". Част от книгите са използвани като задължителна учебна и справочна литература по специалностите „Право" и „История" във висшите учебни заведения в България.

Ангел Цураков не е членувал в политически партии както преди 10 ноември 1989 г., така и след демократичните промени.