Иван Пейчев: Събрано (Юбилейно издание)

Иван Пейчев (1916-1976) е сред най-уникалните ни и самобитни поети. Критиците механично го причисляват към литературата от 40-те и 50-те години на ХХ в. редом с имена като Валери Петров, Далчев и Александър Геров. Ярката му индивидуалност и пълната неприспособимост в света обаче го сродяват повече с поколението творци от 20-те и 30-те. В същото време цяла плеяда интелектуалци от 80-те го издигат за свой кумир и разпалват мита за апокрифната му бохемската поезия. Духовната му вглъбеност и съдбовното изживяване на поетичния акт пък предопределят неувяхващата модерност на стиховете му и днес. А фактът, че по-голямата част от творбите му са публикувани едва няколко десетилетия след смъртта му, пораждат легендата, че поезията му наистина е безсмъртна.

Настоящото издание съдържа всички съхранени стихове на поета, както и двете му най-известни пиеси.

***

„Той самият беше въплъщение на поезията.”

- Тончо Жечев

„Иван Пейчев е този, в чието лице поезията се чества ежедневно, самото му присъствие (...) инициира празник на поезията.”

- Михаил Неделчев

„Той знае тайната на паузите между думите (...) и оная тъй рядко интимна интонация (...), която единствена възстановява невинността - първичното предназначение на думите.”

- Христо Фотев

„Пейчев - загадъчният тъмен принц на поезията.”

- Иван Теофилов

„Иван Пейчев е гигантски поет, неповторим, автентичен, един от най-фините и деликатни лирици, редом с Яворов, Дебелянов, Христо Фотев, Борис Христов, Константин Павлов...”

- Коста Костов