Градът на победата
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Салман Рушди
- Издателство
- Колибри
- Преводач
- Надежда Розова
- Народност
- английска
- Година
- 2025
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 392
- ISBN
- 9786190216254
За книгата
Литературното завръщане на Салман Рушди към родната Индия.
Издържан в стилистиката на древноиндийски епос, романът „Град на победата“ е мащабно повествование за трансцендентна любов, увлекателни приключения през границите на времето и отколешни етични дилеми.
Незначително сражение между две забравени княжества през ХIV в. в Южна Индия среща богиня и дете. Невръстната Пампа Кампана става проводник на божествената воля и създава невиждано чудо – великолепния Биснага, „град на победата“. Покълнал от вълшебни семена, градът е устроен като център на равноправието на жените в един патриархален свят. Минават години, сменят се владетели, редуват се победи и поражения, а Биснага се изплъзва от благородната власт на Пампа Кампана и поема по опасен и гибелен път.
***
Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.
Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).
