„Пишейки историята на Македоно-одринсното опълчение, Петър Дървингов - български офицер и войвода на Църковния македоно-одрински комитет, казва „[...]времената чезнат неотразимо в бездната на вечността, следите от делата се заличават, паметта почва да изневерява и вчерашният факт полека-полека става предание с всичките краски на новите времена, новия език, новите настроения и новите нравствени нужди”.

Сто и двадесет години спед Илинденсно-Преображенсното въстание - най-голямото общобългарско въстание за свободата на българите в Македония и Тракия, събираме частиците история в опит да разсеем мъглата на съвременните балкански политически страсти и дележи на история и памет и да отправим поглед към онзи героичен устрем на българите към свобода и независимост. Устрем, набрал сили още непосредствено след Берлинския конгрес, който в опит да подреди интересите на великите сили след Санстефанския договор, създава една химера. Неосъщественият блян на българската национална революция за свобода и обединение на българите под един държавен покрив е превърнат в истинска Химера, чиято чудовищна мощ помита граници, изпепелява земи и разрушава съдби.

В няколко десетилетия българите в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали извън границите на Княжество България, и онези, имали щастието да бъдат свободни, организират акции, вдигат въстания, водят войни в името на това да живеят политически обединени в българското землище. И както казва главнокомандващият действащата армия в Първата световна война ген.-лейтенант Никола Жеков под победните знамена „стои сплотен, единодушен и силен целият български народ”.

Образът на този обединен народ - монументален, героичен, трагичен и романтичен, е немислим без българските знамена - въстанически или бойни, под които онези, които избираха куршума пред несвободата - своята и на брата си, с кръвта си написана, че са българи.

На тях посвещаваме това издание.

То събира за първи път на едно място част от знамената от богатия фонд на Националния военноисторически музей, свързани с борбите за свобода на Македония и Тракия, и бойни знамена на полкове от Българската армия, воювали за освобождението им в Балканските войни и в Първата световна война, водени от стратегическите цели на България. Знамена - истински, съхранени от хора и институции, а не въобразени.

Те са олицетворение на задружния порив към обединено отечество, но и своеобразен прочит на българското единство чрез общите символи, които носят - цветовете на българския трикольор, изправения коронован лъв в ляв профил, православния кръст или кръста на Военния орден "За храброст". Девизите, които присъстват на повечето от знамената, също са знакови - "Свобода или смърт" пронизва с категоричността си цялата епоха на Българското възраждане, стиховете на Христо Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира [...]” са символ верую на поколения борци. "Съединението прави силата" стои гордо издълбано на сградата на българския парламент. Образите на двамата братя Кирил и Методий, създатели на азбуката, макар и изобразени с наивистична текника от знайни и незнайни българки, извезвали с любов и отдаденост четническите и дружинни знамена, присъстват и в най-високото българско отличие, създадено по повод признаването на Независимостта на България - ордена „Св. Св. Равноапостопи Кирил и Методий".

Пред тези знамена свеждаме глави, прекланяйки се пред онези, принесли себе си в дар пред олтара на идеала за свободна, обединена и независима България, и с почит към онези, допринесли за това дело кой с каквото може, и към стотиците нипяди, загубили своите домове и близки.”

- доц. д-р Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей