Изкуство и поръчка. Из художествената практика в България през 1930-те и началото на 1940-те години

Декоративно изкуство, приложно изкуство, архитектура

Настоящото издание се основава на дългосрочен изследователски интерес на автора към проблеми на декоративното изкуство, приложното изкуство и архитектурата в България. Първоначална мотивация за научното проучване е несъгласие с установеното в съвременността разбиране, характерно за българския културен ареал, че изкуството, създадено по поръчка, не е изкуство, и най-честото му възприемане като халтура или занаят. Съпротивата към този явен негативизъм обуславя опита то да се разгледа проблемно, като се структурират в исторически и теоретичен аспект отношенията изкуство - поръчка. Периодът на 1930-те и началото на 1940-те години поставя началото на редица от социалните измерения на изкуството в България, валидни и до днес. Характерно за това време е сравнително високото ниво на поръчителите, като финансови възможности и интелектуални дадености, и високият професионализъм и творчески способности у изпълнителите. Съвпадането на стиловите и концептуални посоки в художествената практика с търсеното от възлагащите, главно в лицето на държавата, е отличаващо периода качество.

***

Съдържание

Въведение

I.Изкуство и поръчка - между социология на изкуството и социална психология. Понятиен и исторически контекст

II.Специфика на средата

1.Образователни художествени институции

1.1.Държавна художествена академия

1.2.Първото училище за приложни изкуства в България

2.Професионални сдружения, художнически дружества и съюзи, личен принос

2.1.Тандемът архитект - художник

2.2.Към история на конфликтите и нуждата от регламент

2.3.Ролята на Съюза на дружествата на художниците в България

2.4.Личен принос и сдружения

III.Осъщественото поръчителство

1.Художествено оформление на световни и международни изложения

1.1.Опитът на България до 1937 г.

1.2.България на световното изложение в Париж през 1937 - нов подход в архитектурата и оформлението

2.Бележки по художественото оформление на национални изложения от 1930-те и началото на 1940-те години

3.Художествено оформление на архитектурни пространства

3.1.Сгради на държавни институции

3.1.1.Сгради на министерства и ведомства

3.1.2.Съдебни палати

3.1.3.Сграда на БНБ

3.1.4.Българска земеделска и кооперативна банка

3.2.Обществени сгради

3.2.1.Търговски сгради

3.2.2.Търговски дружества - банки, застрахователни институции

3.2.3.Училищни и академични сгради

3.2.4.Случаят на Държавната художествена галерия в София през фокуса на Художествено-занаятчийската изложба от 1938 г.

3.2.5.Религиозни сгради

3.3.Частни сгради (жилищни сгради и интериори)

IV. Поръчителство и художествени реализации, отразени в пресата през 1930-те и началото на 1940-те години

Заключение

Използвана литература и източници

Списък на съкращенията

Резюме на английски език

***

Мария Митева е главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българска академия на науките. Като редовен докторант към същия защитава докторска дисертация пред СНСИИИ на ВАК през 2009 г. на тема „Декоративното изкуство в България в началото на модерната епоха - усвояване на европейски опит (края на XIX - началото на XX в.). Магистърска степен по „Изкуствознание" придобива през 2004 г- в Нов български университет.

Работи по проекти в областта на изкуството: „БААР-ТИ - з", Институт за изследване на изкуствата -БАН, с ръководител проф. д. изк. Александър Янакиев; „Прераждането на резбата" (2009-2010), съвместно с доц. д-р Виолета Василчина; „8о години от създаването на Дружеството на новите художници" (2011), съвместно със СГХГ; проектна поредица „Българските художници за децата" на Институт за изследване на изкуствата (2013-2016) и др. Автор на редица научни публикации по въпросите на декоративните и приложните изкуства в България от периода на Новото време и на монографията „Стефан Ба-джов. Биография на декоратор". С., 2014.

Научните си изследвания към ръководената от нея ИГ „Ново българско изкуство" към сектор „Изобразителни изкуства" на ИИИзк - БАН съчетава с работата като уредник в Националната художествена галерия в София.