Едно дълго пътуване

Сборник с фрагменти.

***

Разкопча я бавно и сигурно. Отначало якето, после блузата, накрая и самата нея. Разтвори я и я облече. Беше вътре целия. Дали да го пусне да излезе?

***

Прибра се късно тази вечер. Отиде в хола да изпие още една чаша. Жена му си дойде след него. Поговориха си. След малко влезе още една. „Май прекали с пиенето". Тя също го поздрави, но като се заприказва с първата, му дойде много. Стана. В стаята влезе трета. Седна, престана да мисли. Една след друга в хола влизаше неговата съпруга, облечена в различни дрехи, но със същата усмивка. Стана много весело. Момичетата се смееха, шегуваха се с него. На тринадесетата не издържа и отиде в спалнята. А там, на леглото, спеше тя и се усмихваше насън.

***

Беше най-красивото създание, което някога е виждал. Но знаеше ли, какво носи тя под кожата си? Във всяка вена по една гърмяща змия. Вечер ги вадеше да спят под възглавницата. Сутрин ги вкарваше обратно. „Защо ли да му казва. И той ще избяга като другите. А така сладко спи - като бебче." Тя извади първата змия.

***

Приличаше на човек, а всъщност беше пиле. Знаеше го само той. Всеки ден старателно бръснеше перата от тялото си, които се опитваха да поникнат. Толкова искаше да е като другите. Живееше в непрестанен страх да не го открият. Веднъж се разболя. Остана на легло цял месец. Когато се изправи, перата му бяха пораснали - бели и лъскави. Разпери крила и полетя. Беше забравил колко е хубаво. По дяволите. Защо ли се мъчеше да е като другите?