„Първата европейска карта на земята била изработена около началото на нашата ера по нареждане на Октавиан Август и под ръководството на неговия бележит съратник Випсаний Агрипа. Поставена била на форума в Рим, за да внушава самочувствие на римските поданици и да подхранва авторитета на Август, който твърдял, че им донесъл дългоочаквания мир.

В картата били вложени всички нови знания, събрани от завоюваните земи с меча на доблестните римски деди - завоевателите на света (orbis terrarum). За българския читател би било интересно да знае, че сред римските провинции е представена и организираната по същото време Мизия, която обхващала завладените земи между Дунава и Балкана. Името й се съхранило в европейските карти и през следващите векове, а с етнонима мизи в тях са отбелязвани нейните последни покорители - българите.

Със своята основна тема книгата на д-р Атанас Орачев "България в европейските картографски представи" покрива една от заложените в първата европейска карта Августови идеи. Тя е обърната и към българските граждани, и към техните чеда по света, включително и чрез съхранената информация за България в европейските карти дори и след XV в., когато България е покорена от османските турци и в следващите близо пет века до 1878 г. е включена в границите на Османската империя. Чрез обясненията за промените в границите й като резултат от ред исторически събития и от ролята на забележителни личности дори през многото векове преди основаването на Българската държава, авторът внушава своята обич към родината, преклонение към делото на предците от десетки поколения.

Неусетно и добре премерено Орачев запознава читателя с много имена на български родолюбци и учени, които допринасят както за съхраняването и проучването на стари карти в копия или оригинали, така и за достъпността им за цялото общество.

В книгата си авторът прокарва и една друга линия, която привлича вниманието към картите. Той добре показва, че те трябва да се възприемат и като отражение на най-важните или съдбоносни политически събития и геополитически идеи за България на фона на историята на балканските земи и Европа. А Европа е представена не само като фактор в тези събития, но и чрез ренесансовата култура, която съхранява и доразвива чрез картите, античното знание и пиетета към красотата. Постепенно картите заемат мястото си сред най-полезните и необходими средства, чрез които се представя историята на държавите и континентите, развитието на презморските и сухопътни връзки, а оттам - и на движението и общението на хора и идеи.

Над картите се надвесват не само военачалници и политици, владетели и пътешественици, изследователи и колекционери. Днес те са станали неизменна част от обучението на човека от най-ранна възраст. Спомнете си книгите на незабравимата датска писателка Карин Михаелис за малкото северно момиче Биби - то можело със затворени очи да нарисува с пръстче върху заскрежения прозорец очертанията на своята малка родина.

За въздействието на книгата допринася изключително много и обработката на картите и образите. Те не само завладяват погледа ни задълго, но и възбуждат неус-тоимото желание да прочетем и предложения от автора текст. Приложената опорна хронология улеснява читателя да схване по-добре логиката в развитието на европейските представи за България, като дава синтезирана информация за изпъстрената с превратности история на балканските земи. Представена на четивен език, книгата увлича читателя и отмества хоризонта на неговите културни интереси и ежедневие.”

- проф. д.и.н. Маргарита Танева

***

Съдържание

Предговор

За логиката в европейските картографски представи за България (вместо предговор)

България и Балканите в европейската картография до XV век

България и Черноморието в морската картография

България и книжните области Мизия, Тракия и Македония в европейската картография XVI-XIX век

Хронологически ориентир

Типология на средновековните карти

Списък на публикуваните карти и отсечки

Използвана литература