Антропософска медицина. Лечебното изкуство в нова светлина

„Лечителското изкуство винаги е било отражение на представата, която човек е имал за себе си. Така. съвременната медицина беше силно повлияна от материалистичната мисъл на 19. век. Тя беше склонна да разглежда човешкото тяло като епруветка, в която се предполага, че се развиват процеси, аналогични на процесите в лабораторията. Но лекарят, повикан до леглото на някой болен, знае колко недостатъчно е това разбиране в реалността на ежедневието. Резултатът от това е, че практикуващият лекар усеща малко или много признато неудовлетворение, едно впечатление, че не е на висотата на задачата си.

Не би ли могло това да послужи за доказателство, че образът на човека, който си съставяме от гледна точка на днешната наука, е неверен или най-малкото непълен? Следователно, би трябвало да преразгледаме този образ, да го разширим, за да създадем една медицина, съответстваща по-пьлно на реалността на човешкото същество, една медицина по негова мярка.

Този разширен образ ни беше даден от Рудолф Щайнер, основателя на антропософията. Практическите резултати, постигнати в толкова различни обзасти като земеделието, възпитателното изкуство, медицината доказват правилността на пътя, по който той е тръгнал. Тъй като антропософията е преди всичко път, метод на познание, то този път може да бъде изминат със същата строгост, както пътят на чистите научни изследвания.

Който започне да изучава антропософията, ще бъде поразен от факта, че та осъществява една връзка, един синтез на всички човешки дисциплини. Не изглежда ли учудващо, например, че може да съществува връзка между толпа различни области като геологията и медицината? При все том, аю се замислим че земята и човекът са еволюирали заедно, ще разберем до-яобре защо някои скали могат да служат за основа на някое лекарство за орган, възникнал по едно и също време с тази скала. Ще разгледаме примери за това.

Нашето интелектуално формирано образование (бел. пр. - понякога човек се изкушава ла каже деформирано) - даде възможност за познатия ни изненадващ технически прогрес, но то е препятствие пред реалното познание за човека и вселената. Тъй като сме привикнали от началното училише да мислим като физици, като химици или математици, ние много се затрудняваме да се доближаваме без предразсъдъци до други области, освен тези, в които да се изчислява, измерва, претегля. Да се твърди, че недостъпните за сетивата ни области не съществуват, е едно верую, толкова лишено от основания, колкото и обратното - сляпото вярване. Западният човек в своето настоящо съзнание се е отдалечил от вярването в един метафизичен свят. понеже е повярвал, че може да бъде изследвано единствено това. което е достъпно за сетивата ни, но той е забравил, че при самото прилагане на тази мисъл към изследването на сетивния свят, той вече е излязъл от него. Ако искаше да спази собствената си логика, би трябвало да се ограничи до възприятията, без да прилага мисълта си към тях. И при все това, тази мисъл, макар и недостъпна за сетивата ни, може да бъде строго изучена със самата мисъл. Този именно път е следвал Рудолф Щайнер в книгата си „Философия на свободата".

Той посочи, че съществуват други пътища и ги описа подробно. Той даде също така резултатите от изследванията си в свръхсетивната област и показа, че човешкото същество не е съставено само от тяло, а също от душа и дух. Значителното му творчество съдържа, освен известен брой залисани книги, така и повече от шест хиляди лекции, които в по-голямата част са стенографирани, а голям брой от тях са публикувани.

В рамките на този труд не е възможно да се извърши задълбочено проучване на антропософията, така че някои понятия може да се сторят догматични на неосведомения читател. Ако желае да се задълбочи в нещата, ще трябва да се обърне към антропософските книги, част от които са преведени на френски. За тази цел той ще намери приложени необходимите библиографски указания*. Аз ще се постарая, обаче, да следвам един достъпен за всички начин на навлизане в материала.

Очевидно е, че една стойностна критика ще може да се обоснове единствено чрез задълбочено познаване на антропософията.

Антропософията се опира на съблюдаването свободата на мислене и поради това Рудолф Щайнер често е повтарял, че не иска да му се вярва, а обратно - да бъде проверяван. Ние може да добавим четиридесет години след смъртта му, че веки път, когато е било възможно проверяване, твърденията му са се оказвали точни. В една лекция, изнесена на 3 юли 1924 г., говорейки за лунните скали, Рудолф Щайнер казва, че те са различни от нашите земни минерали и приличат на стъкловидни. По онова време е нямало нито ракети, нито космонавти, а това откритие на Рудолф Щайнер е могло да бъде направено само по духовен път. Колко учени биха се смели на това твърдение, дори само преди няколко месеца. Но космонавтите на Аполо 11 и 12 донесоха скали, съдържащи стъкловидни перли, чийто генезис още не е обяснен. Случайност! - ще кажат някои, но когато малко по малко всички указания на Рудолф Щайнер се оказват точни, случайността започва да ни се струва твърде услужлива!

Преди да започна практикуването на антропософската медицина, защото се чувствах недостатъчно подготвен, споделих колебанията си с един колега от Базел, доктор Марти, който отдавна я практикуваше и на когото посвещавам тази книга. Той ми каза: „Имайте смелостта да започнете". Това и направих, като се стараех да посвещавам много време на всеки болен. С изненада, а по-късно с убеденост констатирах, че няма болен, на който да не можеш да дадеш помощ, макар и минимална.

Именно с надеждата тази убеденост да бъде споделена от онези, които са отчаяни от недостатъчните ни познания в момента, и с цел да им дам нужните елементи, за да тръгнат по този път, аз пиша тази книга.”

- Виктор Бот, из предговора