Рицарят на родовата памет. Опит за портрет на Здравко Дафинов

„Когато се запознах с шесттомния дневник „Трето поколение" на Здравко Дафинов, с документалните му хроники за живота и творчеството на Петко и Пенчо Славейкови, Иван Вазов, Петко Каравелов, Иван Шишменов, Йордан Йовков, Боян Пенев, с повестта му за отец Матей Преображенски - Миткалото, с разказите и драмите му, със 7000-те страници библиографска продукция, твърдо реших,че съм длъжен да напиша за този феноменален българин, успял сам да свърши работата на огромни колективи и да съхрани във възвишено слово историята на българската духовност през XIX и XX век. Съдбата на този истински възрожденец, живял 88 г., писал средно по 300 страници годишно, е истинска „педагогическа поема" за способността на непоколебимия дух да преодолее унификацията и да наложи своите идеали върху убийствената маска на безвремието. Мнозина днес твърдят, че трябва да минат няколко десетилетия, докато се освободим от опустошенията на комунизма. Винаги съм бил убеден, че въпреки нечуваните жестокости, въпреки прилагания последователно геноцид върху елита, болшевиките не успяха да прекършат всички, да накарат целия народ да оскотее. Аз отраснах в семейство, където комисарския дух не можа да проникне. Познавах и много подобни стари родове, които не сведоха глави. Тяхната мълчалива съпротива, вярата им в исконните ценности им помагаше да преодоляват трудностите на „обикновения комунизъм" и да се стремят да възпитават деца, достойни за своя ген. Животът на Здравко Дафинов, документиран в дневниците му, е светъл пример за тази никога непредала се вътрешна съпротива, а творчеството му е израз на съхранената велика традиция. Отсега нататък всеки, който ще продължи изследванията за българската орисия през изминалите два века, задължително трябва да потърси изворов материал и надеждна база в съчиненията на офицера, юриста, архитекта, философа, белетриста, историка, библиографа, меломана и киномана, гражданина, невероятния съпруг и баща Здравко Дафинов.”

- от автора, из предговора