Средновековен некропол до село Каленик

„Средновековният некропол до село Каленик (обект 13) е открит случайно през 2020 г. при строежа на автомагистрала „Хемус". Некрополът се намира югозападно от село Каленик, община Угърчин, област Ловеч. Гробовете са разположени на южен склон, западно от река Елешница. Южно от Каленик, на отсрещната страна на реката, има топографски данни за укрепление (местност Калето), а в подножието около реката и микроязовира съществуват узобеи тераси за селищен живот.

Извършените мащабни взривни и изкопни дейности по трасето на магистралата преди провеждането на археологическите проучвания са засегнали значителна площ от некропола, унищожавайки огромен брой гробове. В западна, източна и в южна посока некрополът е бил напълно унищожен, единствено на север, извън сервитута на магистралата, може да се очаква откриване на запазени гробове. Незасегната от строителните дейности е останала само ивица с ширина около 10 м, разположена напречно на магистралата, която беше и цел на нашето теренно проучване.

При направения първоначален оглед установихме и други нарушения на територията на некропола. По оста север - юг през него преминават два съвременни изкопа - в единия са положени тръби на водопровод, а в другия - кабели за високо напрежение. Всъщност тази инфраструктура е причина за временното спиране на изкопните дейности по магистралата, което е дало възможност на наблюдаващите археолози да забележат следите от гробни ями в профила на изкопа.

Спасителните археологически разкопки се проведоха през пролетта на 2021 г. Те обхванаха незасегната от строителството на магистралата площ - около 600 кв. Разкрити и проучени бяха 38 гроба, които представляват обикновени правоъгълни ями. Във всеки гроб е положен по един индивид, в изпънато положение по гръб, с глава на запад. В два случая е установено застъпване на гробните ями - гробове 3А/3В и при гробове 15 и 35.

При теренната работа приложихме комплексен интердисциплинарен подход на проучване. Археологическите разкопки осигуриха базовите данни за стратиграфията и хронологията на гробовете, конструкцията и размерите на гробните ями и подробно документиране позицията на скелетните останки и гробния инвентар. Паралелно с археологическото проучване се извършваше и антропологическо изследване, което предостави информация за пола, възрастта, ръста на погребаните индивиди, антропологическите им особености и патологии, оставили следи по костните останки. Вдигането на всички скелетни останки се извърши от антрополог, което му позволи да направи детайлни теренни наблюдения и антропологическо описание на погребаните индивиди.

Нивото на вкопаване на гробните ями е документирано в предварително оставените контролни ребра. Горната граница на гробните ями е заличена в орния слой. Хумусният пласт, където е запазен, е с дебелина 40-50 см, под него следва силно сбит чакълест пласт (дебел между 10 и 40 см), в който са изкопавани гробните ями.

Анализирайки гробните контексти, можем да разграничим две основни групи: гробове с инвентар (5 гроба) и гробове без инвентар (33 гроба). Освен наличието или отсъствието на гробен инвентар друга отличаваща двете групи обредна характеристика е позицията на ръцете. При индивидите от първата група едната или двете ръце обикновено са свити в лактите и са поставени върху корема или таза. При безинвентарните гробове ръцете на индивидите са изпънати покрай тялото, което е косвено указание, че телата са полагани в гроба вероятно увити в платнище, без да е извършвано допълнително аранжиране на ръцете.”

- из увода

***

Съдържание

Увод

Гробове с инвентар

Санитарни погребални мерки

Гробове със следи от вторично влизане

Гроб на екзекутиран индивид

Разрушени пр съвременни изкопни дейности гробове

Хронология на некропола

Ориентация на гробовете

Дискусия за конфесионалната принадлежност на погребаните с "дъсчено покритие"

Исторически сведения за чумни епидемии по българските земи през XVII век

Ями от Късната желязна епоха

Заключение

Цитирана литература

Резюме

Каталог на гробовете

Табла

Снимки