Автори: Христо Ганчев, Григор Дойчинов, Иванна Стоянова

Поредица Българско архитектурно наследство

Настоящият труд анализира първите прояви на градоустройството и архитектурата в България за периода 1878 -1918 г. През тези четиридесет години на държавно строителство художественият живот в страната представлява творческо ателие, синтезиращо естетическите доктрини от целия XIX век. В тази атмосфера се полагат основите на съвременната селищна структура и българската архитектура -резултат от работата на над 210 специалисти от 14 страни на Европа и над 160 техни български колеги, завършили във висшите училища на континента. Този феномен и значим факт в историята на европейската архитектура е предмет на настоящото изследване.

Темата за европейските влияния върху българската архитектура от края на XIX и началото на XX век не е разработвана систематично от архитектурната история и теория (както българската, така и чуждата) и е фрагментарно представена в изследователската литература в тази област. Съществуващите текстове — публикации за някои обекти или за творчеството на отделни автори, както и материали, изготвени по повод на архитектурни изложби или по други поводи — не могат да съставят една поне относително пълна и систематизирана картина на архитектурните явления от онова време.

Това създава определена празнота в общото познание за развитието и взаимната обвързаност на архитектурата, градоустройството и парковото строителство през един особено важен период от българската история и култура — периода от Освобождението (1878) до края на Първата световна война (1918).

Това е времето, когато завършват процесите на българското възраждане, формира се Третата българска държава и българският народ се връща към ценностите на европейския духовен и културен кръг. Поради обективните исторически предпоставки през този период от 40 години архитектурната дейност в страната представлява истинско творческо ателие, в което се осъществява плодоносно творческо сътрудничество за обмен на архитектурни идеи. В него не само се проявяват всички европейски архитектурни стилови течения от XIX век, но и работят над 200 специалисти от 14 страни на Европа и още толкова български, завършили във водещите висши училища на континента. Така, вследствие на една уникална практика, се формира респектиращ художествен резултат, който е и предмет на настоящото проучване. Разгледаната от авторите тема за влиянието на европейските школи върху българската практика и за връзките на българското градоустройство, архитектура и парково строителство с европейските художествени течения и устроxствени идеи от това време запълва съществена част от споменатата празнота.

Съдържанието на книгата е разделено в две части — общ анализ по темата и каталог на творците от разглеждания период.

В първата част, на фона на общите архитектурни процеси в Европа, са разгледани първите стъпки в областта на регулацията, благоустройството и реконструкцията на селищата в новата държава и са представени както приносът на чуждите архитекти, инженери и паркостроители, така и практиката на първото поколение дипломирани българските специалисти. В тази част авторите анализират влиянието, което европейските естетически концепции оказват върху структурата и архитектурата на селищата, и начина, по който това влияние се обвързва с местните строителни традиции. Систематизирано е богатството на стиловите течения от XIX век в Европа и тяхната проява през разглеждания период в България. По този начин е изявена сложната структура на българската архитектура от Освобождението до Първата световна война.

Втората част представлява възможно най-пълен за момента каталог, съдържащ:

— известните биографични данни за творците, започнали своята практика до началото на Първата световна война (1914);

— илюстрован списък на творбите им, с локализация и други данни за отделните обекти;

— информация за известните източници, предоставена на изследователите и читателите с по-широки интереси, за да могат да навлязат по-дълбоко в темата и да направят собствена интерпретация на известните факти.

В стремежа си да съставят възможно по-пълна и обективна представа за автентичния образ на селищата и сградите от разглеждания период, авторите са се постарали да илюстрират труда с максимален брой архивни документални материали от това време. Този подход осигурява възможността за частична „реконструкция и реставрация" на силно променените характеристики на историческия градски кадър.

Това изследване може да се възприеме и като дълбок поклон пред паметта на хората, положили основите на съвременното българско градоустройство, архитектура и парково строителство в контекста на общото европейско културно пространство.

проф. д-р а. н. арх. Тодор Кръстев