Пътят към опасността следва пътеката на тревогата - в новия роман на журналиста Христо Славов.

Лицата, с които ви предстои да се срещните в тази книга, не са хванати от въздуха и назначени за литературни герои да имитират всичко, което го има и което го няма в този свят. Нямат и задачата да изразяват мислите и чувствата, които хората трябва да изпитват, не получават поощрения, когато се премятат и правят гримаси, за да им се подражава. Те не ходят безцелно по страниците, за да събират овации, а когато не ги получават, да замаскират своето изчезване, намирайки утеха в послеслова.

Тези лица са станали литературни герои още преди да се появи книгата. Как човекът става литературен герой - ами като усети, че освен неговите мисли в главата му се появяват и мисли на други хора. Отначало не ги приема с особена радост, но скоро разбира, че чуждите мисли и неговите много си приличат, много се харесват, нощем се прегръщат, а сутрин се сливат... и като дойде моментът да не прави разлика между мислите - коя е негова, коя е чужда, разбира, че е станал литературен герой. За такива хора се борят книгите и затова ходят с празни страници по света, търсят и оглеждат и като видят самосъздал се литературен герой, го канят да си заеме мястото между кориците.

И тази книга ходеше дълго време с празни страници да търси литературните си герои, които да разкажат зимната приказка на живота си. Те са виждали голям сняг, дори радост са изпитвали от него и от снежинките, които са летели между главите им и са се заигравали с косите им, но този сняг им се вижда различен. Това не е техният сняг, който познават и всяка година посрещат, това е друг сняг. Уж пак сняг, но по-тежък и с друг характер... „И тревогата залазва като влага от долния към горния край на душите им".

Тревогата не е гръм да го чуеш, не е светлина да я видиш, а сигнал от невидими частици от нещо, приближаващо се..., което лети във въздуха като самотна душа и търси да се задоми, да добие образ на материя и да се изправи пред главния литературен герой, който пръв е уловил сигнала.

Тревогата попива и в другите литературни герои. Техните мисли нощем също лазят по тавана и рисуват кръгове, раждат видения, кое от кое по-страшно, напъват се да кажат нещо, но не успяват. .. Сутрин светва, кръговете слизат от таваните и се закрепват под очите на героите да изкарат деня, а като мръкне отново отлитат нагоре да танцуват в празното.

Никой в книгата не знае кой е изпратил тревогата. Знаят, че идва от далеч, зад планините, откъдето някой забърква смеси, прибавя съставки от миналото и настоящето и създава бъдещето... Тревогата е уханието на опасността. Там зад планините онзи продължава да смесва билки, да залива всичко със светлина и мрак и да рисува по облаците.

от автора, из предговора

***

Христо Славов е работил като журналист и фоторепортер.

Издал е книгите „Земно притегляне", „В сянката на лятото", „Бягства" и романа „Преди сътворението", преведен и издаден в Гърция, Русия, Северна Македония, Сърбия - две издания, Унгария, Канада, Доминиканската република, Аржентина.

„Сняг" е най-новата белетристична творба на автора. Съставител е на десеттомната поредица „Златен ключ на класическата българска художествена литература IX - XX век", както и на сборника с къси разкази „Светлина от мъката и надеждата", преведен на испански и издаден в Доминиканската република.

Управител е на Българския културен център в София.

Посетил е повече от 70 държави по света - от Южна и Северна Америка, Карибския басейн, Африка, Азия и Австралия.