Йоан Кукузел - Ангелогласният и Комнините

„На добър път, приятелю!

Неизповедими и неведоми са пътищата Господни. Те са като тайнството на зачатието, при което не знаеш какво ще се пръкне - мъжко или женско, даровито или малодарно, добро или зло. Дълго се лутах из гробницата на вековете, за да открия в кое столетие са пребивавали бъдещите ми герои, за да предприема поредното си посещение в миналото. Бях като закъснял да отлети на юг жерав. И ето ме същи Диоген, понесъл своя фенер на фантазията. В дванайсетото столетие се озовавам и спускам котвата в неговия пристан.

Защо ли?

Присъни ми се, че отнейде се носи музика, достойна да възпее Бога. Хорът на ангелогласните ме омайваше. И това беше моята родна страна, простряла се трийсет и два дена нашир и десет дена надлъж. Пътищата криволят покрай странноприемници, прехвърлят кемерлии мостове над пенливи реки, оглеждат се в сини езера и се кръстосват, гдето ветровете от четирите краища на света си дават среща. Тук нейде са преминавали и оставили своите дири моите герои. Неведомата съдба ще ги среща, те ще се разминават. А аз ще ги следвам, стъпвайки в техните дири.

И така, читатели мои, добре доши в дванадесетото столетие!

Има една СЕМА, която рядко се произнася, но е на устата на злонамерените критици непрестанно. Нейното значение е: „възникване на нов израз или значение чрез обединяване на елементити от два израза", но тъй също „смесване на две или повече събития при тяхното описание". Завещано ни е от латински език. Мога да бъда обвинен и по двете значения на подобен литературен грях. За да спестя пресипването на моите критикари, които няма да са змии, та да ме ухапят, нито мулета, за да ги яхна, аз просто ще ги презра. В „Ангелогласният и Комнините" аз разработвам почти митологичен сюжет, без строго да се придържам към историческата истина, тъй като задачата, която съм си поставил, не е научна, а художествена. Затова ще отговоря като Флобер на още неотправените ми упреци: „... Ако липсва хармония между елементите - признавам, че съм вървял в погрешен път." С две думи скромното ми перо е движило въображението и фантазията.

А целта е да срещна две сродни души с българска кръв - жрец на музата Полихимния и дъщеря на Клио - Йоан Кукузел и Анна Комнина. Авторът ще послужи като посока, за да не се залутате в лабиринта на Историята.

На добър път и на двама ни, читателю!"

- Павел Павлов, из предговора

***

Йоан Кукузел е роден през 1280 година в Драч (Дурас) в днешна Албания. ЮНЕСКО отбелязва 1 октомври като Ден на Йоан Кукузел. Живял е в Дивотин-ския манастир на Атон, където има портрет, под който пише на гръцки, че е българин. Негов портрет има и в софийската черква „Св. Неделя". Къснови-зантийската нотация, наречена „кукузелева" няма равна на себе си като песнопение на две октави. Творил е на гръцки език, а славяноезичното песнопеене за българските хорове е преподавал в училището в Драч със свой знак - кръг с дърво в средата -обяснение на църковното осмо-гласие (от тон във тон). Умира между 1360 и 1375 г. и е канонизиран за светец. През 1967 г. е издаден камерен ансамбъл „Йоан Кукузел - Ангелогласният". На остров Ливингстън, Южен Шетландски архипелаг, Антарктида, има залив, наречен Кукузел.

***

Павел Павлов (1923-2023) е роден в Червен бряг. Завършил е френска гимназия и ВИТИЗ. Бележит български режисьор, театрален и филмов сценарист, основател на Телевизионния театър. Заради това получава наградата „Златно перо" през 2023 г. Член на Съюза на българските писатели, автор е на повече от 30 книги - художествена литература: „Торба лакърдии" (1985); „Невена, непознатата" (2000); „Нощна стража" (2001); „Ездачът на мълнии" (2001); „Ванга каквато я видях" (2003); „Светослав Тертер" (2012, 2014; 2021) - в тома; „Шепа мигове" (2014); „Нямало едно време"; (2016); „Наяве и насъне" (2016); „Окървавената палитра: Караваджо" (2021); „Хастарът на историята" (2021).

Настоящото издание „Йоан Кукузел - Ангелогласният и Комнините" се издава посмъртно.