Строителството на домовете на техниката е изключително важна верига от събития в историята на Научно-техническите съюзи (НТС) в България. Това е почти недокосната тема по много причини. Първата е нейното подценяване като незначителна, несъществена и неинтересна тема за много изследователи. Втората причина е преценката за нейната неактуалност в годините на новото време. Третата причина се свежда до липсата на достатъчни писмени сведения за изграждането на материалната база на НТС. Но има и една друга причина, а тя е, че тази задача е много трудоемка и твърде сложна за обхващане в едно или няколко изследвания. Изложението за отделните окръзи е разделено на две части, като първата част се отнася за изграждането на домовете на техниката в окръжния център, а във втората се дава информация за строителството на домове на техниката в по-големите градове и за осигуряване на помещения за местните клубове на техниката.

***

Васил Сгурев е електроинженер, доктор на техническите науки (1983), професор (1987), член-кореспондент на БАН (1989), академик (1997). Области на професионалните му интереси са системите за Вземане на решения и изкуственият интелект. Има над 400 публикации и 14 монографии, изнесъл е над 150 доклада у нас и в чужбина. Инициира две поредици от международни конференции по изкуствен интелект под егидата на ECCAI и IEEE.

Научен секретар е на Института по техническа кибернетика на БАН и и.д. директор на Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Участва активно в разработката и серийното производство на промишлени роботи и персонални компютри, както и на промишлените компютърни системи АСТРЕ и ТРАСИ. Директор е на Института по информатика на БАН. Член е на международни научни организации.

Акад. Сгурев е председател на Федерацията на научно-техническите съюзи в България (2001-2012) и на други неправителствени организации. Чете лекции в няколко университета.

Сашо Гергов е машинен инженер, професор, доктор на техническите науки. Завършва ВМЕИ - София, специалност „Технология на машиностроенето и металорежещи машини" (1977). Специализира математика (1978), а професионалната си дейност започва като асистент в едноименната катедра през същата година. През 1984 г. защитава дисертация (доктор), а през 2007 - доктор на техническите науки. Специализира във Великобритания, Ирландия, Канада и Германия. От 2009 г. е професор по роботизирани системи и технологии в индустрията. Основни области на научна и преподавателска дейност: реконфигуриращи се металорежещи машини, роботизирани системи и технологии в индустрията, гъвкави производствени системи, компютърно интегрирани системи. Автор е на над 200 научни публикации и трудове, 12 учебника и учебни пособия, 9 книги и над 20 внедрени научни и приложни резултати. Ръководител и участник е в над 30 международни и национални научноизследователски проекти (TEMPUS, Leonardo da Vinci, PHARE, V рамкова програма, Socrates, ФИИ към МОН и др.).

Генчо Иванов завършва ВМЕИ - София, след което работи в Завода 3а полупроводници в Ботевград. От 1976 до 1988 г. е на работа в Държавния комитет 3а наука, технически прогрес и виеше образование, а от 1988 до 2010 г. - в Централно управление на БАН. Участва в съставянето на книгата „Българското техническо дружество в архивните документи“, претърпяла две издания в Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. Съавтор е на книгите „Положителните науки с приложение в индустрията“ и „НТС - начало и възход“, и двете издадени от Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, автор е на книгата „Историята на едно Завещаниие“.