Въпросът за залавянето на Апостола на свободата Васил Левски

УВОД

Причините за залавянето на Апостола на нашата национална революция Васил Левски остават все още ненапълно изяснени. Повече от един век будното обществено мнение не престава да се интересува от въпроса имало ли е предателство при залавянето му. Този въпрос не е получил окончателен и правилен отговор, макар че по него е писано толкова много. До сега са се оформили три мнения:

първото - на тези, които твърдят, че поп Кръстьо е председател на комитета в Ловеч, обсебва комитетски суми за свои нужди и извършва предателство, за да спаси собствената си глава;

второто - на тези, които твърдят, че поп Кръстьо не е извършил предателство и отправят обвинения срещу неговите обвинители;

третото - на тези, които твърдят, че няма предателство и залавянето на Левски се дължи на фатално и случайно стечение на обстоятелствата.

Според нас и трите мнения са лишени от основателни и неопровержими доказателства. Ние сме уверени, че залавянето на Левски не се дължи на извършено предателство от страна на поп Кръстьо или на други членове на комитета, нито пък е резултат на случайно стечение на обстоятелствата. Ние твърдим, че залавянето на Апостола идва като пряка последица от редица грешки, допуснати от членовете на Букурещкия и Ловчанския комитети, които довеждат до погрома на Вътрешната революционна организация, а също така и на енергичните действия на турската власт, която успява да разкрие организацията и да залови нейния водач.

Първопричината за погрома, който сполетява организацията, е злополучният избор на Димитър Общи, натрапен против волята на Левски по решение и на двата комитета – Букурещкия и Ловешкия.