Архивите говорят № 71 - Ватикански извори за българската история ХVІІ в. | Fonti Vaticane per la storia Bulgara Sec. XVII

Томът „Ватикански извори за българската история (XVII в.)" е резултат от издирванията на Иоанна Списаревска в архивите и библиотеката на Ватикана от края на 70-те до средата на 90-те години на XX в. Включените 66 документа, най-ранният от които е от 26 април 1608 г., а най-късният от 3 септември 1692 г., разкриват редица непознати или слабо осветлени страни и моменти от живота и историческата съдба на католическите общности в българските земи - от ентусиазма на подготовката за борба срещу Османската империя в началото на XVII в. до покрусата след неуспеха на Чипровското въстание през 1688 г.

Част от публикуваните документи са писани от или засягат дейността на най-видните български католически дейци от епохата: Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов, Франческо Соимирович, Влас Койчев, Антон Стефанов, Иван-Стефан Кнежевич. В други читателят ще намери по-малко известни в България имена на исторически личности, играли определена роля в историята на българите от това време: римски папи и кардинали, дейци на Propaganda fide, владетели на отвъддунавските княжества. Ще открие и множество сведения за българи, учили в Италия и Дубровник, за българските павликяни, за отношенията между православни, католици и мюсюлмани в българските земи.

Документите се издават в оригинал - италиански или латински, така както са били разчетени и преписани от Иоанна Списаревска, и в превод на български език. Тези, на които в архива на изследователката не се намери български текст, бяха преведени за настоящото издание. Подборът и подредбата на документите са дело на съставителите на тома, а цялостната научна редакция, анотациите и повечето от пояснителните бележки - на проф. Красимир Станчев.