Аморфно сиво

„Прозата на Марианна Мазгалова може да бъде определена като радикално екзистенциална, защото в нея смъртта не е просто тема, а фундаментален хоризонт, към който всички разкази неотклонно се движат. Тя не е трагичен шок, а край, който структурира човешкия опит и лишава повествованието от илюзията за завършеност. Именно затова текстовете „не започват“ и „не завършват“, а преливат в интензивен поток, в който животът се разгръща без катарзис. В тях любовта е подкрепа в най-уязвимите мигове, а страстта към творчеството - опит да удържим себе си срещу изтощението. Стилово прозата на Мазгалова е белязана от особен ритъм: дългите, натрупани, често внезапно прекъснати изречения създават ефект на поток на съзнанието, в който героите и техните мисли прекрачват едцн в друг. Почеркът на авторката е белязан от липса на излишни фигуративни украси, а повторението и монотонността се превръщат в силна естетическа стратегия. Така се изгражда особена, магнетична „студена“ красота, каквато рядко се среща в съвременната литература.“

- Мария Калинова