Науката за мотивиране на млади хора: от 10 до 25. Революционен подход към младото поколение

Представете си свят, в който по-възрастните се отнасят към младите хора така, че те неизменно са мотивирани, ентусиазирани и готови да съдействат – а не безразлични, гневни, тревожни и претоварени.

Невроучени откриват, че на около десетгодишна възраст мозъкът на детето не само започва да търси социално възнаграждаващи преживявания като гордост, възхищение и уважение, но и става изключително чувствителен към социално отхвърлящи преживявания – например унижение или пренебрегване. Пряко следствие на това е, че младите търсят скрити намеци във всичко, което казваме, за да разберат дали проявяваме неуважение, или се отнасяме с разбиране и внимание. Тази чувствителност продължава до средата на двайсетте години.

Това е само един от фактите, за които става дума в книгата. Именно разбирането им отличава правилния от погрешния подход към младежите и води до ефективни модели на комуникация.

Правилен подход би било например да възприемем „нагласата на наставника“ – стил на общуване, съобразен с потребностите на младите хора. Всеки може да провери колко наистина тя е полезна, като следва няколко изключително резултатни и лесни за усвояване практики: приемане на гледната точка на младите хора (вместо директно отхвърляне), задаване на въпроси (вместо наставления), споделяне на нашите убеждения и цели (вместо очакване, че мислите ни ще бъдат разчетени правилно) и високи изисквания (а не прекомерно обгрижване).

Книгата на д-р Йегър недвусмислено сочи, че този подход намалява широк спектър от поведенчески проблеми: затруднения в училище, нездравословно хранене, стрес, липса на цел, отклонения в психичното здраве и др.

***

Д-р Дейвид Йегър е професор по психология в Тексаския университет в Остин и съосновател на Института по поведенчески науки и политики. Най-известен е с изследванията си, проведени съвместно с Карол Дуек, Анджела Дъкуърт и Грег Уолтън, върху кратки, но въздействащи интервенции, които влияят върху поведението на юношите, като мотивация, ангажираност, здравословно хранене, хулиганство, стрес, психично здраве и други. Бил е консултант на „Гугъл“, „Майкрософт“, „Дисни“ и Световната банка, както и на Белия дом и правителствата на Калифорния, Тексас и Норвегия. Неговите изследвания са представяни в сп. „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнъл“, „Ню Йорк Таймс“, „Сайънтифик Американ“, Си Ен Ен, „Фокс Нюз“, „Гардиън“, „Атлантик“ и други. Йегър е единственият учен в областта на развитието, който е печелил и трите най-престижни награди за ранни кариерни приноси към областта на развитието в психологията, както и единственият, получил отличия за „най-доб­ра научна статия“ в четири различни области: поведенчески науки, социална психология, психология на развитието и образование. Класацията на платформата Web of Science поставя Йегър сред 0,1% от най-влиятелните психолози в света за последното десетилетие. Преди да се посвети на научна кариера е преподавал в средно училище и е бил треньор по баскетбол. Придобива докторска и магистърска степен в Станфордския университет, а бакалавърска и магистърска по педагогика в Университета на Нотр Дам. Живее в Остин, Тексас заедно със съпругата си и четирите им деца.