Потънали пристанища

Книгата „Потънали пристанища“ от Горана Тончева е част от научнопопулярната „Поредица за морето“, издавана от ДИ Варна през 1964 г.. В интересен стил и по достъпен начин текстът пренася читателя на морска археологическа разходка, допълнена от фотографии, схеми и карти.

***

Лежиш върху нажежения пясък. По тялото ти щипе приятно морската вода. Морето шепне до тебе и те милва с пръските на вълните си. Наоколо чуваш глъчката на къпещите се. Над тебе е дълбокото синьо небе с бели пухести облачета по него. Варна е простряла на изток красивите си плажове. Сред зеленината се очертават нови и красиви почивни домове и вили, кацнали върху самия морски бряг. Между тях се вие крайбрежният път. В далечината се белеят хълмовете на Балчик, а далеч зад него се мержелее Калиакра.

На хоризонта бавно изплуват белите платна на лодка. Но не, струва ти се, че това не е лодка, а кораб с извит нос и много гребла. Той приближава, навлиза в залийа. И като че ли чуваш ударите на греблата, отмерените подвиквания на надзирателя на робите-гребци, приковани за седалките с вериги. Сред този шум едва се прокрадват стоновете на робската неволя. Под платната на кораба се мярка облечената в дълга бяла дреха фигура на елина-търговец. Той може спокойно да въздъхне — опасностите на бурния Евксински Понт (Черно море) са вече зад гърба му.

Корабът носи в корпуса си остродънни амфори, пълни с кехлибарено дървено масло, искрящо малоазийско вино и колофон, парфюми в малки красиви стъклени и глинени съдчета, пъстроцветни платове, бронзови съдове, украсени с релефни изображения, красиви мраморни и дървени саркофази (ковчези), мраморни релефи и статуи, рисувани чернофир-нисови вази. Тези стоки той носи в Одесос, големия пристанищен робовладелски град-държава, основан още през 570 г. пр. н. е. от смелите гръцки коло-нисти от малоазийския град Милет. Сиддта на този град била в морето и плодородието на земята, обитавана от съседните тракийски племена.

Презморската търговия дала възможност на града да се закрепи, да завземе много от земята на траките и да се разцъфти. И ето корабът навлиза навътре в залива и бавно заобикаля високите брегове, върху които се издигат белите крепостни стени на Одесос, изградени от големи, добре огладени варовикови блокове. Той завива край височината, върху която се откройват красивите фасади на светилища. Едното от тези светилища е посветено на Хероса и Бендида, главните тракийски божества. Тук той спира за малко, може би за да съобщи откъде идва и какво носи.

Корабът продължава своя път, той трябва да пристане на сигурно място, а то е почти в дъното на залива. Минава край вълноломната стена. Веригите заскриптяват и тежката оловна котва се забива в пясъчното дъно на пристанището. Елинът е желан гост за одесоските търговци. Те идват до кораба му с лодки. Започват шумни разговори и спазаря-вания. Те ще получат стоката му срещу златно тракийско жито, мека вълна, кожи, доброкачествен дървен материал, здрави роби тракийци. И това ще бъде с голяма изгода за тях. Така е било може би някога ...

- из книгата

***

Антикварна книга в един екземпляр.