Начало на българската математическа терминология през първата половина на XIX век: източници, влияния, посоки на развитие

„Монографията е твърде интересна и разглежда развитието на българския език от нов и досега, струва ми се, пренебрегван ъгъл. Авторката се опира на десетки ранни буквари и учебни пособия, за да проследи приспособяването на изначално чуждата на възрожденците математическа терминология към нормите на българския книжовен език. Отрадно впечатление прави изобилието на използваните сръбски, гръцки, румънски и руски ранни учебни помагала, оказали влияние при разработването на специфичната, но и твърде обща за Европа математическа терминология. Много полезни за изследователите ще бъдат и двете приложения към монографията.“

- акад. проф. д.и.н. Иван Илчев

***

Велислава Стойкова завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Продължава образованието си като редовен докторант в същия университет и разработва проблеми от областта на формалните подходи за изследването на българския език. Печели няколко стипендии и специализира в Университета на Лювен (Белгия), Университета на Саарбрюкен (Германия) и Университета на Бирмингам (Англия) в областта на компютърното представяне на естествения език и дигиталната хуманитаристика. От 1994 г. работи в БАН, Координационен център по информатика и изчислителна техника, в Секцията по лингвистично моделиране, а от 1995 г. в Института за български език, където е главен асистент. През 2022 г. защитава дисертация на тема „Подходи за машинен превод на български език“ и получава научната степен „доктор на науките“ Участва в много научноизследователски проекти, включително и международни, някои от които ръководи и има публикувани повече от 30 статии в реферирани научни издания, както и три монографични книги. Съавтор е на многотомния академичен „Речник на българския език“, т. XII, т. XIV и т. XV, както и на „Синонимен речник на българския език с антоними“ и „Терминологичен енциклопедичен речник по изкуствата“.