Феноменология на възприятието

Аз не съм просто „живо същество", нито дори „човек", нито дори „съзнание" с всички характеристики, които зоологията, социалната анатомия или индуктивната психология разпознават в тези продукти на природата или на историята - аз съм абсолютният източник. Моето съществуване не произтича от моите предшественици, от моето физическо и социално обкръжение, то е насочено към тях и ги поддържа, защото именно аз съм причината за мен да съществува (следователно да съществува в единствения смисъл, който тази дума може да има за мен) онази традиция, която избирам да продължа, или онзи хоризонт, чиято отдалеченост от мен би изчезнала, доколкото тя не е негово свойство, ако аз не я обгръщам с поглед. Научните възгледи, според които аз съм момент от света, винаги са наивни и лицемерни, защото те предполагат, без да посочват изрично, другата гледна точка, а именно гледната точка на съзнанието, според която първоначално светът се разполага около мен и започва да съществува за мен.

Да се върнем към самите неща, означава да се върнем към света отпреди познанието, за който познанието постоянно говори, но всяко научно определение за него е абстрактно, сигнитивно и зависимо както географията от пейзажа, в който най-напред сме научили какво е гора, долина или река.

- Морис Мерло-Понти